Йордания удари Южна Сирия заради Карак, Дамаск съобщава за цивилни жертви

🇯🇴✈️🇸🇾 Изтребители на Кралските военновъздушни сили на Йордания нанесоха удари късно снощи в Южна Сирия. Въоръжените сили обявиха операцията „Йорданско възпиране – Хмуд“ като отмъщение за жертвите на нападение срещу погребение в православния храм „Св. Георги“ в Хмуд, област Карак, и заявиха, че стрелците са свързани с терористични организации. Сирийската държавна новинарска агенция SANA съобщи за пет убити цивилни, сред тях жени и деца, в провинция Дараа, а сирийското правителство заяви, че операцията не е била координирана с него.

Военните не назоваха нито една групировка, не посочиха конкретни места и не дадоха числа. Съобщението им отбелязва само, че изтребителите са унищожили няколко позиции и машини и са убили и ранили „много членове на терористични организации“. Около осем часа по-рано, на пресконференция в ранния следобед на 26 октомври, вътрешният министър Мазен ал-Фарая отговори на въпрос дали досието е затворено, че не е, като „в наказателния аспект днес няма никакви индикации, че са свързани с каквито и да е други клетки“. Генерал-майор Обейдала ал-Маайта, директор на Дирекцията за обществена сигурност, както се нарича националната полиция, описа стрелбата като решение, взето на място: стрелците вървели след траурното шествие и „не е имало предварително планиране“. След като ги назова, той каза: „И дано не представляват никого освен себе си.“

На същата пресконференция кабинетът представи атаката като плод на екстремизъм вътре в страната. „Това престъпление не е родено от момента. То е плод на терористична, екстремистка идеология, която е вкоренена у някои граждани“, каза ал-Фарая. Говорителят на правителството Мохамед ал-Момани нарече случилото се повратна точка в усилията за изкореняване на екстремизма и обяви, че кампанията срещу такфиристката идеология, която обявява други мюсюлмани за неверници, продължава във всички сектори. Ал-Фарая добави, че разпитите и събирането на технически доказателства продължават и че ще отговаря всеки, за когото се докаже, че е участвал „по какъвто и да е начин“. Ал-Маайта приключи встъплението си с думите: „Ще продължаваме да удряме с желязна ръка всеки, който се осмели да посегне, да сътрудничи или да се разпростира в страната или извън нея.“ Вечерното съобщение на Въоръжените сили не обяснява кога и как е установена връзката със Сирия.

Сирийските власти съобщават за нанесени удари в провинция Дараа. Кореспондентът на агенцията съобщи за поредица от експлозии около Насиб, градчето при граничния пункт с Йордания, и Музайриб в западната част на провинцията. Здравният директор на Дараа д-р Халед ал-Амиян каза пред агенцията, че в петимата убити цивилни има жени, деца и 65-годишен мъж от квартал Тарик ас-Сад в областния център, починал от осколъчни рани в Националната болница на града. Двама ранени от Музайриб са откарани в болницата в Тафас. Йорданският новинарски сайт „Ал-Уакаи“ съобщи, позовавайки се на местни източници, и за удари в североизточната част на съседната провинция Суейда, в селата Халидия и Тел Асфар и източно от летище Халхала. Сирийските официални съобщения не споменават Суейда.

Аман и Дамаск дават несъвместими версии за координацията. Първият текст на армейското съобщение, който йордански сайтове споделиха около 22:20 ч. местно време, говори за „Южна Сирия“ и не включва Дамаск. В 22:46 ч. обаче Въоръжените сили написаха в официалния си профил в X, че операцията е била проведена „в координация със сирийското правителство“, и същото остана във версията на държавната агенция Petra, където районът е наречен югоизточната част на Сирия. Малко след полунощ сирийското правителство заяви, че „за тази военна операция не е имало никаква предварителна координация със сирийската страна“. То обяви разследване, съобщи за открити канали с Аман и настоя всяка стъпка в граничните райони да се съгласува съвместно, така че да се пази суверенитетът на страната. Министерство на външните работи добави, че е уведомило Йордания за „пълната си резерва“ към операции на сирийска територия без предварителна координация, и изрази „дълбоко съжаление“ за убитите и ранените от Дараа.

Заподозрените за стрелбата в Хмуд бяха задържани в ранните часове на 26 октомври, след издирване, което продължи 3 денонощия. По думите на ал-Маайта след полунощ силите за сигурност разделили едно от селата в района на сектори и започнали да претърсват изоставените къщи. Когато стигнали до къщата, в която се криели мъжете, те открили интензивен огън и при последвалата престрелка тримата били ранени. Сред силите за сигурност пострадали няма, иззети са оръжие и голямо количество боеприпаси. Задържани са братята Хазаа и Машал Зейдан Мохамед и свързаният с тях по брачна линия Ахмад Сами Хусейн.

Ал-Маайта посочи Хазаа като човека, планирал нападението, макар по собствените му думи решението да е взето на място. Тримата са в болница и разпитите им предстоят. Нападението е отнело живота на 9 души, а 34 са ранени.

С името „Йорданско възпиране“ страната вече е нанасяла удари в Сирия. На 3 май 2026 г. Въоръжените сили обявиха операция с това име срещу фабрики, работилници и складове на трафиканти на наркотици и оръжие, от които по думите им тръгват пратки към кралството. Сирийски източници съобщиха тогава за удари в провинция Суейда, в Шахба, Бусан, Арман, Ум ар-Руман и Малх. Там действа т. нар. Национална гвардия на друзкия духовен водач шейх Хикмат ал-Хиджри, създадена след сблъсъци с правителствените сили през юли 2025 г. и контролираща части от региона отвъд властта на Дамаск. Сирийската държавна телевизия описа една от целите като щаб, контролиран от „бунтовнически банди“. Удари, приписвани на Йордания, срещу контрабандата в Южна Сирия се съобщават от май 2023 г. През декември 2025 г. Аман обяви, че е ударил „фабрики и работилници“ на трафиканти, без да посочи места, а сирийските медии ги поставиха в Суейда. През януари 2025 г. двете съседни държави създадоха обща комисия по сигурността. Операцията от 26 октомври се различава по обявената цел: групировки, свързвани с терористична атака в самата Йордания. Различно е и мястото, тъй като жертвите, за които съобщава Дамаск, се намират в Дараа, а не в районите на Суейда, където бяха целите през май.

В ранните часове на 27 октомври обявеното основание за ударите, връзката на задържаните от Хмуд с групировки в Сирия, остава твърдение на Въоръжените сили без назована групировка, конкретно място и доказателство, а вътрешният министър същия ден следобед заяви, че към момента индикации за връзка с други клетки няма. Срещу това твърдение стоят убитите цивилни, за които съобщава Дамаск, и отричането, че е имало предварителна координация. Ал-Фарая сам заяви, че разпитите и събирането на доказателства продължават, така че следствието може да е стигнало до нова следа през часовете до удара, но Йордания не е съобщила за такава. Решаващо ще бъде първото публично обвинение срещу тримата. То ще покаже дали йорданските следователи свързват Хазаа, Машал и Ахмад с организация отвъд границата, или делото остава за трима роднини, решили да стрелят зад погребалното шествие.

Терористично нападение срещу погребение в църква в Йордания: поне седем убити

🇯🇴⛪ Най-малко 7 души загинаха при терористична атака срещу погребение в гръцката православна църква „Свети Георги“ в Хмуд, християнско село северно от град Карак в Южна Йордания, в петък. Около 10 души са ранени, някои от тях се намират в критично състояние. Данните идват от източник в службите за сигурност на кралството, цитиран от държавната телевизия „Ал-Мамляка“. Същият брой убити беше съобщен и от международните агенции AFP и Reuters.

Службата за обществена сигурност, както се нарича националната полиция на Кралство Йордания, обяви, че неизвестни лица са открили огън в църква в областта, при което има убити и ранени. Извършителите са избягали, поради което е започнало издирване. Тя предупреди, че споделянето на неофициални сведения за случая ще бъде преследвано по закон, и призова гражданите да следят само официалните съобщения. Министърът на правителствените комуникации и говорител на кабинета Мохамед ал-Момани съобщи, че службите следят случая на място и властите ще излезат с официално изявление веднага щом детайлите бъдат проверени. Той помоли хората да оставят службите да си свършат работата. За 17:30 ч. местно време в Карак беше насрочена пресконференция на министъра на вътрешните работи, директора на полицията и ал-Момани. Местният новинарски сайт „Хаберни“ обяви, че входовете и изходите на областта са затворени. Към момента никой не е поел отговорност за нападението, а властите не са назовали стрелците

Според версията на източник в службите, цитиран от „Ал-Мамляка“, двама въоръжени мъже слезли от лек автомобил и започнали да стрелят по погребалното шествие, докато е излизало от църквата. Пред същата телевизия Халед Буркан, който е присъствал на погребението, разказа, че е имало десетки хора, а двамата нападатели, въоръжени съответно с пушка и пистолет, са стреляли в продължение на няколко минути. Друг очевидец, цитиран от канала, посочи, че в църквата и около нея е имало между 150 и 200 души, че огънят е продължил без прекъсване около 5 минути, преди стрелците да избягат, а повечето от жертвите са били на възраст между 50 и 70 години. Гражданската защита е откарала ранените в болнични заведения, а според „Ал-Мамляка“ в болницата „Принц Али“ в Карак са постъпили около 19 убити и ранени.

Други свидетелства добавят към стрелбата и експлозия. Уилям Халаса, който се е намирал вътре по време на погребението, разказа пред „Хаберни“, че първо е чул взривове, които свързал с взривно устройство, а след тях – интензивна стрелба. Според него извършителите са повече от двама, а един от простреляните е бил улучен в главата. „Човешка катастрофа, каквато не сме виждали през цялата си история на тази земя“, каза Халаса. Ранен оцелял описа пред сайта „Амон“ сходна последователност: малко след като службата е започнала хората чули взрив, мнозина изтичали навън и там видели мъже с оръжие, които стреляли първо по хората отвън, а после към портата на храма. Директорът на бюрото на катарската телевизия Al Jazeera в Аман Хасан аш-Шубаки съобщи в ефир, позовавайки се на очевидци, че взривът е бил причинен от взривно устройство в двора на църквата и че покойницата е християнка от рода Халаса от Карак.

Твърденията за нападателите също се разминават. Sky News Arabia цитира събеседник, според който те са били повече от двама и са били маскирани. Журналист цитира очевидци, по думите на които нападателите са били четирима. „Амон“ пише за трима въоръжени в автомобила, единият с автомат. Полицията съобщава за стрелба вътре в църква, а анонимният източник на „Ал-Мамляка“ – за огън по шествието при излизането му. Нито едно от двете съобщения не споменава взрив.

Кореспондентът на Al Jazeera съобщи за изпращането на значителни подкрепления на силите за сигурност в района и за претърсване на околността, а по думите на Халаса на място са пристигнали и армейски части. Палестинската агенция „Ватан“ съобщи за споделен запис, приписван на извършителите, на който гласове обсъждат акцията. Според агенцията видеото подхранва подозрения за връзка с „Ислямска държава“, която е определена за терористична организация от САЩ, ЕС и много държави по света. Автентичността обаче не е потвърдена официално. Властите не са обявили нищо нито конкретно за самоличността, нито за мотивите на нападателите.

Жертвите са членове на християнската общност, която е малцинство в Йордания и възлиза на около 2-3% от населението на страната, според оценка на Министерство на туризма, но присъствието им в Карак има дълбоки исторически корени. Храмът в Хмуд е една от енориите на Гръцката православна Йерусалимска патриаршия в областта. Огънят е открит по опечалени, събрали се да изпратят покойна жена, а убитите са предимно възрастни хора. Reuters отбелязва, че подобни нападения в кралството са изключително редки.

Областта вече е била сцена на атака с подобен брой жертви. На 18 декември 2016 г. въоръжена група откри огън по полицията в Карак и се барикадира в кръстоносната крепост над него. Загинаха 10 души, от които 7 служители на силите за сигурност, 2 местни жители и 62-годишната канадска туристка Линда Ватчър. Поне 27 бяха ранени. 4 от нападателите бяха убити в последвалия сблъсък, с който специалните части сложиха край на обсадата. Тогавашният министър на вътрешните работи Саляма Хамад заяви, че извършителите са носели жилетки с експлозиви и друго оръжие, с което са планирали допълнителни атаки. Отговорността за атаката беше поета от „Ислямска държава“. Около 50 депутати поискаха вот на недоверие срещу Хамад, а през януари 2017 г. той беше сменен в рамките на рокади в правителството. Тогава стрелбата бе насочена срещу полицаи и туристи. Близо 10 години по-късно огънят беше открит по християнско погребение.

Местните политически партии и обществени организации осъдиха варварския акт. Генералният секретар на партия „Азм“ Зейд Нафаа определи случилото се като „престъпен терористичен акт“ и заяви, че единството на страната „не е просто лозунг, а непоклатими устои и най-висша национална ценност“. Главният секретар на партия „Масар“ Гази Алян заяви, че посегателството срещу религиозни храмове на която и да било вяра е недопустимо от морална гледна точка и определи единството на йорданския народ като червена линия. Нападението беше осъдено и от партия „Ислях“, която призова хората да не споделят слухове и да черпят сведения за атаката единствено от полицията. Генералният секретар на Световния форум на умереността Маруан ал-Фаури нарече случилото се „гнусно престъпление“, отправи призив към властите да разследват и да потърсят отговорност от извършителите и подчерта, че Йордания винаги е била и ще остане място на мирно съжителство между мюсюлмани и християни.

Целта и начинът на действие не оставят съмнение за характера на нападението: огън по опечалени пред и вътре в църква, продължил няколко минути, взрив, за който говорят много очевидци, и бягство с автомобил. Неизвестно към момента остава преди всичко кой точно стои зад нападението, а разминаващите се версии за броя на стрелците и експлозията показват колко малко са установили властите за първите няколко часа след атаката. Затова решаваща ще е вечерната пресконференция в Карак. Тя ще покаже дали властите вече могат да назоват групата, която стои зад стрелците, или версията за „Ислямска държава“ ще продължи да се основава на непотвърдения запис, за който пише „Ватан“.

ПКК опразни четири позиции в Метина и поиска свобода за Йоджалан

🇹🇷⛰️🇮🇶 Кюрдската работническа партия (ПКК) е изтеглила силите си от 4 позиции в планинския район Метина в Иракски Кюрдистан, потвърдиха вчера, 12 октомври, източници оть службите за сигурност на Турция, цитирани от държавната агенция Anadolu. Става дума за убежищата Хебат, Яжк, Сабри и Сасон в района Базе, опразнени според Анкара на 8 октомври. В същия ден за изтеглянето обявиха и от самата ПКК, която Турция, САЩ и ЕС определят като терористична организация и която през май 2025 г. обяви саморазпускането си, което обвърза с искане за свобода за своя основател Абдуллах Йоджалан, затворен на остров Имралъ от 1999 г.

Източниците описват хода като част от „продължаващата работа по опразването на убежищата, създаващи риск от сблъсъци от гледна точка сигурността на Турция“, и като знак, че процесът продължава решително. Следващият етап започва едва „след прекратяването на дейността на ПКК/KCK във всички области“. KCK е Съюзът на кюрдистанските общности, който обединява ПКК и свързаните с нея структури. Тогава ще бъде потърсено обществено помирение с нейните членове, които се върнат в Турция по новия закон, а програми в образованието, икономиката и други сфери на живота ще осигурят интеграцията им в обществото.

ПКК обяви оттеглянето си с изявление на Ръководството на движението – орган, създаден след обявеното саморазпускане. То беше разпространено от близката до нея новинарска агенция ANF. В него се посочва, че силите на ПКК в Турция, които не са създали никакъв риск от сблъсък, са се изтеглили изцяло няколко дни по-рано. „Освен това в същите дни опразнихме и 4-те бойни тунела и позициите в Метина, западно от Зап, за да не ги възприема турската държава като заплаха, въпреки че са далеч от границата“, се посочва още в текста. Така движението смята, че е изтеглило всичките си сили от територията на Турция, както и онези извън нея, „за които може да се каже, че са близо до границата“.

„Турската държава вече по никакъв начин не може да говори за въоръжена заплаха за Турция“, обобщават от ръководството на бившата ПКК.

Метина е планински район в иракската провинция Дохук, граничеща с турската провинция Хакари. Заедно със Зап и Авашин-Басян районът беше една от трите цели на трансграничната операция „Нокът-ключалка“, започната на 17 април 2022 г. от турската армия, и често е място на сблъсъци между турските части и ПКК. Напускането на Метина е последната от няколко поредни вълни на изтегляне. На 26 октомври 2025 г. ПКК обяви, че извежда бойците си от Турция в Северен Ирак, а на 17 ноември съобщи, че напуска региона Зап. Вестник Nefes, позовавайки се на разузнавателни доклади, отчете през юни 2026 г. 72 изоставени позиции, а Rudaw в началото на август съобщи за още 81, като според него силите са се пренасочили към планината Кандил и иранската граница.

Изявлението съдържа и открит упрек към управляващите. Според него Йоджалан е приел рамковия закон от август като „първата от хиляда стъпки“ към ролята на „координатор на мира и политизирането“, която да изпълни при свободни условия на работа. Под политизиране се разбира преходът на ПКК от въоръжена към политическа борба. Движението не е отхвърлило закона, но смята, че неговото изготвяне без участието на Йоджалан и ръководството го е направило „безсмислен и труден за прилагане“. Обещанието лидерът да се среща с журналисти и други кръгове не е било изпълнено, а изолацията му продължава с изключение на една среща с делегация на прокюрдската Партия за равенство и демокрация на народите (ДЕМ). Според ръководството вече няма пречки пред действията за свободата му и за т.нар. закони за свободата, нито има оправдания те да бъдат отлагани. Ръководството предупреждава: „Ако по този въпрос не бъдат предприети стъпки без отлагане, съмненията в процеса сред нашия народ и движението ни за свобода ще се потвърдят, а това ще се отрази на позициите във всяко отношение.“

Условието не е ново. На 18 септември 2026 г. пред Nûçe TV Джемил Баик, съпредседател на Изпълнителния съвет на KCK, заяви: „Ако Апо не е свободен, няма да оставим оръжието и няма да отидем в Турция.“ Апо е прозвището на Йоджалан.

Правният механизъм, на който стъпва турският сценарий, все още не е задействан. Законът за укрепване на националната солидарност и социалната интеграция (№ 7595) е приет на 10 август и влезе в сила в деня на обнародването си (18 август). Основната му част обаче започва да се прилага едва след като службите се уверят, че ПКК е прекратила фактическото си съществуване, предавайки всички оръжия и боеприпаси под неин контрол, а Съветът за национална сигурност (СНС) потвърди това с решение, поместено в турския „Държавен вестник“ Тогава разследванията и делата за повечето престъпления се отлагат с 5-10 години, а членовете ѝ разполагат с 6 месеца да подадат заявление. Изключени са умишлените убийства, извършени като част от дейността на организацията, и престъпленията, за които се предвижда доживотен затвор, и са извършени преди 1 юни 2005 г. Законът не урежда положението на Йоджалан.

На 30 септември СНС проведе първото си заседание след приемане на закона, но нейното изявление гласи само, че са оценени предприетите мерки и изминатият път към целите на процеса, без да приеме решение, което да установи изпълнението на условията. Фети Йълдъз от Партията на националистическото движение (ПНД), който е бил в парламентарната делегация при Йоджалан на Имралъ, каза пред колумниста на Sabah Явуз Донат, че очаква резултат до края на ноември, а след това да започнат процедурите за осъдените за тероризъм в затворите. По думите му законът ще обхване около 2800 души, а основателите и висшестоящи ръководители на ПКК от 1984 г. насам, около 230 души, няма да могат да се възползват от него.

На 10 октомври, два дни след изявлението на ПКК, лидерът на ПНД и съюзник на президента Реджеп Тайип Ердоган Девлет Бахчели призова да бъдат създадени институциите, предвидени в закона, и да се възложат отговорности на онези, които искат да ги поемат. „Една от тях е и координаторството на политизирането в мирния процес. Това е право и на човека на Имралъ“, подчерта той и добави, че такава роля би помогнала оръжието да бъде оставено. Той отправи предложение за самото название на ролята „Координаторство на мирния процес и политизирането“ още на 5 май 2026 г. В своето изказване от 10 октомври той не спомена нищо за освобождаване. „В борбата с тероризма връщане назад няма“, заяви той. Двете страни назовават самия процес по различен начин: източниците на Anadolu го наричат с името на закона, Бахчели и СНС – „Турция без тероризъм“, а ПКК и ДЕМ – „Процес за мир и демократично общество“.

Делегацията на ДЕМ за Имралъ, в която бяха Первин Булдан и Митхат Санджар, се срещна на 8 октомври с трима от ръководителите на Партията на справедливостта и развитието (AKP) на Ердоган, а на другия ден и с Бахчели. В деня на втората среща, когато се отбелязва годишнина от принудителното напускане на Сирия от Йоджалан през 1998 г., съпредседателката на ДЕМ Тюлай Хатимоулларъ заяви: „За да успее Процесът за мир и демократично общество, трябва да се отвори пътят г-н Йоджалан да работи и да общува в свободни условия; преговорите трябва да се водят при равни условия.“

Оттеглянето от Метина идва седмица след друг ход на Анкара в Северен Ирак, обвързан с напредъка на Багдад в Синджар. На 1 октомври Министерство на отбраната в Анкара обяви, че базата Башика-Зилкан край Мосул, използвана от турските военни от 2015 г. насам, предстои да бъде поетапно предадена на иракските федерални власти, „според договорения механизъм и график“ и като се отчита напредъкът на централното правителство в Синджар. Там след избиването и отвличането на хиляди йезиди от „Ислямска държава“ през 2014 г. се установиха бойци на ПКК, с чиято подкрепа бяха оснвоани Отрядите за съпротива на Синджар (YBŞ). Иракският премиер Али ал-Зайди обяви нейното разоръжаване на 11 септември, но висш служител по сигурността в провинция Ниневия каза на следващия ден, че няма никакви конкретни действия и там остават над 4000 бойци. Министерството описва целта на предаването със същия израз, с който СНС назовава регионалната част от процеса: регион без тероризъм.

Анкара и ПКК описват различни следващи етапи. Според Анкара първо трябва да прекрати всяка дейност на ПКК, а едва след това може да бъде направен път на завръщането и интеграцията; освен това законът изисква от службите да установят, че е предадено цялото оръжие. Изявлението на ПКК говори за изтеглени сили, не за предадено оръжие, а Баик обвързва процеса по разоръжаване с освобождаването на Йоджалан. Затова решение на СНС до края на ноември, каквото очаква Йълдъз, е малко вероятно, докато положението на Йоджалан остава същото. Признак за алтернативен развой би било официално учредяване на ролята, за която говори Бахчели, или срещи на Йоджалан с журналисти, каквито според ПКК са били обещани. Новото заседание на СНС без решение или изявление на KCK, което отново обвързва предаването на оръжието със свободата на Йоджалан, би било признак за застой.

45 години след убийството на Садат мирът с Израел остава в сила

🇪🇬🕊️🇮🇱 На днешния ден се навършват точно 45 години от убийството на египетския президент Ануар Садат, а подписаният от него две години и половина по-рано мирен договор с Израел остава в сила. На 6 октомври 1981 г. Садат е застрелян в столицата Кайро по време на военен парад по повод осмата годишнина от началото на войната с Израел през 1973 г. Извършители са 4 униформени мъже, начело с лейтенант Халид ал-Исламбули, които спират с камион пред трибуната, откриват интензивен огън с автомати и хвърлят гранати. Според хронологията, която американското списание Time публикува на две седмици по-късно, стрелбата започва около 12:40 ч. и Садат умира два часа по-късно.

Над трибуната шест изтребителя Mirage 2000 оставят цветни следи в небето, когато камион, теглещ оръдие, спира точно пред нея. Трима от униформените стрелят от каросерията, а четвъртият скача от седалката до шофьора. Американският дипломат Алфред Атъртън, гледал парада от трибуните за дипломати, разказва в устните си спомени, записани за Асоциацията за дипломатически изследвания и обучение (ADST), че Садат се изправя, за да отговори на поздрав, докато в същия миг срещу него започват да летят гранати. Двама от нападателите са цивилни и носят заети униформи, съобщи AP; един от двамата военни е сержант от запаса Хюсеин Абас Мохамед.

Садат умира след два часа, а по официалното заключение, цитирано от Time, причината са силен нервен шок и вътрешен кръвоизлив в гръдната кухина. Сведенията за броя на загиналите се разминават между източниците: Time отчита 5 убити и 28 ранени, сред които и 4 американци, AP в репортаж от април 1982 г. говори за Садат и още 7 загинали, а по-късни справки дават 11 мъртви, включително Садат. Сред убитите са коптският епископ Самуел и генерал-майор Хасан Алам. Вицепрезидентът Хосни Мубарак, седнал до Садат, се разминава с порязвания по лявата ръка. Няколко часа след това той обявява смъртта на Садат и говори за убийство от „престъпни и предателски ръце“.

Пътят до тази трибуна започва през ноември 1977 г., когато Садат заявява, че е готов да отиде в Йерусалим: Държавният департамент на САЩ посочва 9 ноември като дата на изявлението. Още на същия месец той говори пред Кнесета, израелския парламент. По време на срещата в Кемп Дейвид между 5 и 17 септември 1978 г. Садат и израелският премиер Менахем Бегин постигат съгласие за рамка за мир с посредничество от американския президент Джими Картър. Нобеловият комитет присъжда наградата за мир за 1978 г. на двамата „за съвместно договорения мир между Египет и Израел през 1978 г.“. Самият договор е подписан във Вашингтон на 26 март 1979 г.

Арабският свят отговаря с изолация. През 1979 г. Арабската лига спира членството на Египет и премества седалището си от Кайро в Тунис; Египет е приет обратно в Лигата едва през 1989 г. По думите на Брус Ридел, тогавашен анализатор на ЦРУ по Египет, до 1981 г. повечето араби считат египетския държавен глава за „предател и изгнаник“, предал палестинската кауза, сключвайки споразумението в Кемп Дейвид. В самия Египет договорът е отхвърлен от Мюсюлмански братя и левицата, към началото на септември 1981 г. Садат разпорежда арест на над 1500 души, сред които много членове на ислямистката група „Джихад“, но също и коптският папа Шенуда III и други духовници, интелектуалци и активисти от различни идеологически лагери.

Два дни след убийството, на 8 октомври 1981 г., въоръжени ислямисти превземат сградата на службите за сигурност в Асют, в Горен Египет, и стрелят от покрива ѝ, докато военни самолети не ги принуждават да се оттеглят. Първоначалните полицейски сведения са за 20 убити полицаи, а седмичникът на управляващата партия Mayo, цитиран от UPI на 11 октомври, говори за 54 убити и над 100 ранени; полицията съобщава за шестима убити и четирима ранени нападатели.

Погребението на 10 октомври събира най-голямата група западни лидери в Близкия изток от години, пише американският вестник The Christian Science Monitor на 9 октомври, и преминава при „видимо отсъствие на арабски лидери“. Рейгън изпраща трима бивши президенти: Картър, Форд и Никсън, а Бегин настоява да върви пеша заради еврейската събота. Според вестника към 9 октомври 1981 г. само Судан и Мароко от арабските държави са обявили, че ще изпратят свои представители на траурната церемония: президентът на Судан Джафар Нимейри и премиерът на Мароко Маати Буабид, и двамата политически близки до Садат.

Предаването на властта става бързо. За временен държавен глава е назначен председателят на Народното събрание Суфи Абу Талеб, който веднага обявява извънредно положение, а на 14 октомври 1981 г. Мубарак полага клетва като президент. Той остава на поста близо 30 години, чак до оставката си през 2011 г. след революцията в разгара на Арабската пролет, а извънредното положение, обявено при встъпването на Абу Талеб и удължавано непрекъснато, изтича на 31 май 2012 г.

В чистките след убийството на Садат е арестуван и лекарят Айман ал-Зауахири, който според Ридел е стоял в периферията на заговора и по-късно става известен като наследник на Осама бин Ладен като лдиер на терористичната мрежа Ал-Кайда. Процесът започва през ноември 1981 г. – на неговото първото заседание Исламбули признава, че е ръководил групата, скочила от камиона и щурмувала трибуната. По съобщение на AP от 15 април 1982 г. между 5:30 и 7:00 ч. в отдалечена армейска база са екзекутирани петима осъдени: Исламбули и сержантът Мохамед са разстреляни, а цивилните Абдел Хамид Абдел Аал, Ата Тайел и Абдел Салам Фараж са обесени, след като Мубарак отхвърля молба за помилване. AP определя Фараж като водач на „Джихад“, обвинен, че е участвал в планирането на атентата и осигуряването на оръжие.

10 дни по-късно, на 25 април 1982 г. Израел завършва своето доброволно изтегляне от Синай с изключение на градчето Таба, с което Египет си връща владението на полуострова, който е превзет от Израел в рамките на Шестдневната война от 1967 г. Смъртта на Садат има последици и извън Египет. Няколко седмици след нея израелският министър на отбраната Ариел Шарон попитал военните си разузнавачи как би реагирал Мубарак на нахлуване в Ливан, а те отговорили, че Мубарак „ще направи малко или нищо“, докато Садат вероятно е щял да се откаже от договора, за да защити своята репутация. Успокоен от тази оценка, Шарон започва инвазията през юни 1982 г. Войната създава условията за клането в Сабра и Шатила, извършено от ливански фалангисти, и се явява ключов катализатор за създаването на ливанската Хизбула с решаващата подкрепа на режима в Иран. Ридел свързва с последиците от инвазията и атентатите срещу американското посолство и казармите на Корпуса на морската пехота през 1983 г. в Бейрут, довели до стотици жертви.

Мирният договор издържа теста на времето и други изпитания, без да бъде денонсиран. През септември 1982 г. след клането в Сабра и Шатила, Кайро отзовава посланика си в Тел Авив: по данни на The Christian Science Monitor от 21 септември това е първото отзоваване от сключването на мира, а Египет запазва както самото споразумение, така и нормализацията на отношенията. Нов египетски посланик, Мохамед Басиуни, предава акредитивните си писма на израелския президент Хаим Херцог през септември 1986 г. През март 1989 г. Израел връща Таба след арбитраж и така завършва изтеглянето от египетските земи, заети през 1967 г. Малко след началото на палестинската интифада през септември 2000 г. Кайро отново отзовава посланика си и изпраща нов посланик едва през март 2005 г., когато постът заема Мохамед Асим Ибрахим.

В своята реч от 6 октомври 2025 г. по повод 52-годишнината от войната египетският държавен глава Абдел Фатах ас Сиси отправя поздрав към духа на „великия лидер, покойния президент Мохамед Ануар Садат“, когото нарича „герой на войната и мира“. В същата реч президентът казва, че мирът трябва да почива на справедливост, за да оцелее, а не да се налага със сила, че истинският мир в региона изисква независима палестинска държава, а системата за поддържане на мира, изграждана от САЩ от 70-те години насам, трябва да бъде запазена.

В анализ от 31 август 2026 г. Нурхан Хефзи от Carnegie Endowment определя отношенията между Египет и Израел като изпаднали в безпрецедентна политическа и дипломатическа парализа след войната срещу Хамас в Газа: Кайро прекрати акредитирането на новия израелски посланик и постът остава незает близо година. Двете страни се обвиняват взаимно в нарушаване на приложението за сигурност към договора, което забранява разполагането на тежки военни сили в граничните зони без предварително съгласуване: Египет смята за нарушение израелската окупация на коридора „Филаделфи“ по границата с Газа, а Израел смята за нарушение разгръщането на египетски дивизии, за което се съобщава, и изграждането на военна инфраструктура в зона С на Синай край границата. Въпреки това през декември 2025 г. двете държави се поздравиха с нов газов договор, който разширява споразумението от 2018 г. и удължава срока му до 2040 г. Според The Times of Israel сделката е на стойност почти 35 млрд. долара, а ръководителят на Държавната информационна служба на Египет Диа Рашуан я нарича „чисто търговска сделка“, с нулеви политически измерения. Хефзи тълкува израелското съгласие като начин да бъдат запазени каналите за връзка и да се избегне допълнителна изолация.

Същата авторка стига до заключение, че газовата сделка може временно да постави напрежението под контрол, но при продължаващия конфликт в региона не може да служи като устойчива рамка за двустранно сътрудничество или като път към налагане на траен мир, докато не бъдат решени истинските първопричини за конфликта. Оценката за следващите 12 месеца се опира по-скоро на историята на самия договор: при отзоваванията на египетския посланик през 1982 и 2000 г. Кайро понижава нивото на отношенията, но не денонсира договора, а сега Египет и Израел се обвиняват взаимно в нарушения на приложението за сигурност и въпреки това са сключили газовата сделка. Затова формалното денонсиране на договора от Египет или Израел е крайно малко вероятно.

Турция ще предаде базата Башика на Ирак срещу напредък в Синджар

🇮🇶🤝🇹🇷 Турция се договори да предаде поетапно военна база Башика-Зилкан североизточно от Мосул на федералното правителство на Ирак. Предаването е обвързано с напредъка във възстановяването на държавната власт в Синджар и извеждането оттам на „забранените чужди въоръжени елементи“. Това включва съвместно изявление на иракския премиер Али ал-Зайди и турския президент Реджеп Тайип Ердоган след тяхната среща на 23 септември в Турския дом в Ню Йорк, в кулоарите на Общото събрание на ООН.

Според изявлението предаването ще следва напредъка на Ирак в изпълнението на мерките в Синджар и ще се извършва „съгласно договорените механизми и график“. Те не са оповестени, а текстът не уточнява нито начална, нито крайна дата за изтеглянето. Иракски командир, запознат с преговорите, заяви пред Reuters, че очаква поетапното изтегляне от Башика и още една малка база край Мосул да бъде завършено до края на годината. Анкара не потвърди този срок.

Турски войски присъстват край Мосул от 2015 г. Анкара обясни разполагането им с обучението и охраната на иракски сили и на местни сунитски араби, туркмени и кюрди, които се подготвяха за боеве с „Ислямска държава“. Терористичната групировка превзе града през 2014 г. и го обяви за своя столица. Багдад поиска изтеглянето на турските сили още тогава и продължи да настоява за него, а Башика се превърна в един от най-дългогодишните спорове между двете държави.

Базата е най-видимото, но не единственото турско военно присъствие в Северен Ирак. Турция поддържа и много други позиции в региона, които обосновава със защитата на националната сигурност. Изявлението от Ню Йорк не ги засяга.

Документът не уточнява кои са „забранените чужди въоръжени елементи“. В Синджар тази формулировка насочва към Кюрдската работническа партия (ПКК) и свързаните с нея групи, но не ги назовава изрично. След като през август 2014 г. „Ислямска държава“ изби и отвлече хиляди йезиди, в региона се установиха бойци на ПКК, която Турция, САЩ и ЕС определят като терористична организация.

С подкрепа от ПКК бяха сформирани Отрядите за съпротива на Синджар (YBŞ) – местна йезидска милиция, считана от Анкара за разклонение на ПКК, поради което нейни командири от години са мишена на турските удари с дронове. Милицията отрича организационно да е част от партията.

Споразумението между Багдад и Ербил от 2020 г. предвиждаше всички въоръжени групи извън държавните сили да напуснат Синджар, а ПКК да няма никаква роля там. То остана неизпълнено. Районът продължи да бъде разделен между съперничещи си сили, което затрудни възстановяването и завръщането на хилядите разселени йезиди.

По-малко от две седмици преди срещата в Ню Йорк Багдад обяви стъпка към разоръжаването на YBŞ. На 11 септември ал-Зайди се срещна с ръководството на милицията и делегация на Алианса за йезидската кауза. След срещата той съобщи, че YBŞ ще започне да предава оръжието си на федералната власт. По обявения план бойците, които отговарят на изискванията, включително тези от женските отряди, ще бъдат приети в иракските сили за сигурност, а планината Синджар ще премине под пълния контрол на Багдад. Иракският премиер разпореди създаването на комисия, отговорна за сигурност, обществени услуги и реконструкцията на района.

На другия ден обаче висш служител по сигурността в провинция Ниневия обяви пред Kurdistan24, че няма конкретни стъпки към разоръжаване няма и в Синджар остават над 4000 бойци. Иракски медии съобщават, че Багдад обмисля да обособи около 2000 свързани с ПКК бойци в отделно формирование извън Силите за народна мобилизация. Последните са коалиция от предимно шиитски милиции, която от 2016 г. формално е част от държавния апарат за сигурност.

Решението на Багдад съвпада с мирния процес между Турция и ПКК, макар да не го представя като част от него. ПКК обяви своето саморазпускане през май 2025 г., а през юли изгори символично част от оръжието си в Иракски Кюрдистан. През август 2026 г. турският парламент прие закон, който предвижда възможност нейни членове да се разоръжат и да се върнат към цивилния живот.

От ръководството на Съюза на кюрдистанските общности (KCK), обединение между ПКК и други кюрдски организации, обаче поставят допълнително условие. На 18 септември съпредседателят на Изпълнителния съвет на KCK Джемил Баик заяви пред NÛÇE TV: „Ако Апо не е свободен, няма да сложим оръжие и няма да отидем в Турция.“ Апо е прозвището на затворения основател на ПКК Абдуллах Йоджалан. Законът от август не урежда нито правния му статут, нито ролята му в процеса.

Вашингтон приветства споразумението. Том Барак, американски посланик в Анкара и специален пратеник за Сирия и Ирак, заяви, че то защитава едновременно иракския суверенитет и турската сигурност. Същата оценка отразява взаимните ангажименти в договорката. Багдад получава обещание за изтегляне от базата, срещу чието присъствие протестира от 2015 г. Анкара получава ангажимент районът, който смята за опорна точка на ПКК в Ирак, да премине под пълния контрол на държавата. Договорката обаче не означава край на цялото турско военно присъствие в Северен Ирак.

Икономическата част на изявлението е по-обща. Ердоган и ал-Зайди се договарят да разширят търговията и инвестициите, да пристъпят незабавно към изпълнение на вече подписаните споразумения и да ускорят съвместните стратегически проекти, особено „Пътят на развитието“. Сред вече сключените сделки е тази от визитата на ал-Зайди в Анкара на 28 юли. Тогава турската държавна петролна компания TPAO придоби 15% от дружеството на BP, което разработва находищата край Киркук, съобщава The New Region.

„Пътят на развитието“ предвижда коридор от магистрали и жп линии от южното пристанище Фау в Басра до граничния пункт Фейш Хабур с Турция на север. Маршрутът преминава през 10 иракски града, а стойността на проекта се оценява на 17–20 млрд. долара. Според Iraq Business News рамковият проект за транспортна инфраструктура е подписан на 18 септември след дълга поредица от заседания по правните, техническите и финансовите въпроси.

Публичният текст на договорката за Башика оставя неясно как ще бъде оценявано нейното изпълнение. Той се позовава на договорен график, но не разкрива сроковете и не посочва по какви критерии ще се измерва напредъкът в Синджар. Това оставя възможност за различни тълкувания дали условията за следващите стъпки са изпълнени.

Иракският премиер обявява предстоящо разоръжаване на YBŞ, докато цитираният служител в Ниневия твърди, че конкретни действия няма. Отделно ръководството на KCK обвързва собственото разоръжаване със свободата на Йоджалан Тези позиции очертават пречки пред процеса, но не са достатъчни за категорична прогноза дали Башика ще бъде предадена до края на годината.

Предаването на отделни позиции от базата на иракски части и събирането на оръжие на YBŞ в складове под държавен контрол биха били конкретни признаци за изпълнение на договорката. Нови турски удари с дронове в Синджар биха подсказали, че Анкара продължава да вижда заплаха в района. Сами по себе си обаче те не биха доказали, че предаването на базата е спряно.

Украйна ще държи част от горивния си резерв в Унгария

🇺🇦⛽ Част от стратегическите запаси от гориво на Украйна може да се съхраняват в Унгария, близо до границата между двете страни. „Нафтогаз“ и MOL Downstream – звеното за преработка и търговия на унгарската MOL – подписаха меморандум за разработка на проект за хранилища за нефтопродукти, определени за украинския пазар. Документът беше подписан по време на първата среща на върха „Карпатска осморка“ в Ивано-Франкивска област. Това съобщи Сергий Федоренко, изпълняващ длъжността председател на управата на „Нафтогаз“, който ръководи компанията, откакто Сергий Корецки стана министър-председател на 16 юли.

„При постоянните руски удари по горивната ни инфраструктура разширяването на маршрутите за доставка и създаването на нови складови мощности извън обсега на удари са въпрос на стабилност за целия пазар“, написа Федоренко във Facebook. Според него хранилищата ще обслужват украинските нужди и ще укрепят трансграничната енергийна инфраструктура в полза на двете страни. В съобщение до пресата „Нафтогаз“ посочи целта като създаване на стратегически горивни резерви за Украйна. Меморандумът обаче включва съвместна разработка и възможна реализация на проекта. Капацитет, площадка, срок и финансиране не са обявени.

Предимството на предложеното място е свързано предимно с държавната граница. Закарпатска област на Украйна граничи с Унгария и също е далеч от фронтовата линия, но руските ракети достигат и дотам: през август 2025 г. две крилати ракети поразиха завода на американската компания Flex в Мукачево. Унгария е член на НАТО и ЕС и евентуален удар по хранилищата би означавало удар срещу територията на държава от двата съюза. Това би увеличило риска от ескалация за Москва. Съхраняването на запасите там би могло да намали опасността от атаки, като същевременно ги запази близо до украинския пазар.

Проектът е обявен преди зимата, за която Киев очаква поредната мощна вълна от удари с дронове и ракети по енергийната мрежа. Съхраняването на големи количества гориво на едно място крие риск от значителни загуби при удар по нефтобаза. Износът на част от резерва зад граница би намалило обемите, изложени на атаки в Украйна, но само по себе си не решава проблемите с доставките.

Само 7 месеца по-рано отношенията в тази сфера се развиваха в обратната посока. На 18 февруари още по време на правителството Виктор Орбан, Унгария и Словакия спряха износа на дизел за Украйна в отговор на прекратения транзит на руски суров петрол по „Дружба“. Нефтопроводът беше повреден от дрон край Броди на 27 януари, а транзитът беше подновен на 23 април. Предложението MOL да съхранява украински резерв на унгарска територия идва след смяната на властта в Будапеща: на изборите от 12 април партията „Тиса“ на Петер Мадяр спечели конституционно мнозинство, а на 9 май той положи клетва като премиер.

Сближаването с Киев има ясно очертани граници. Мадяр изключи военна помощ за Украйна и ускоряване на присъединяването ѝ към ЕС. В същото време на 1 юни правителството му оттегли унгарското вето върху Европейския механизъм за подкрепа на мира. На 12 юни, след успешно съгласие за правата на унгарското малцинство в Закарпатието, бяха открити преговорите по първата група глави за украинско членство в ЕС. Министър на външните работи е енергийната специалистка Анита Орбан, която няма роднинска връзка с бившия премиер. В интервю за Süddeutsche Zeitung на 4 август тя заяви, че Будапеща търси прагматични отношения с Москва.

Енергийната зависимост от Русия остава значителна. През 2025 г. оттам идват 93% от внасяния в страната суров петрол и 90% от газа, а отказът от руските енергийни доставки е планиран за 2035 г. Общият проект с „Нафтогаз“ не променя директно тази зависимост: хранилищата са предназначени за нефтопродукти за украинския пазар и не засягат снабдяването на унгарските рафинерии със суровина.

Инициативата има своя търговска логика. MOL доставяше дизел на Украйна до февруари, а съхранение на чужд стратегически резерв би могло да осигури на компанията дългосрочен клиент. Търговският интерес го имаше и по времето на Орбан, но износът беше прекратен с правителствено решение заради спор във връзка с нефтопровода „Дружба“. Сега MOL сключи меморандум за украинския резерв на среща на върха в Украйна, в която Унгария участва като член на регионалния формат.

По време на срещата бяха подписани и два меморандума с полската Orlen. Първи договор беше подписан с „Нафтогаз“ и обхваща възможни доставки на три танкера с втечнен природен газ през първото тримесечие на 2027 г. и допълнителни количества през месеците с пиково потребление. Orlen описва договорката като проучване на такива доставки, без твърд ангажимент за осъществяването им.

Вторият меморандум е между Orlen и „Укрнафта“ – дъщерно дружество на „Нафтогаз“ и водещата компания за добив на петрол в Украйна. Той предвижда доставки на нефтопродукти на стойност до 500 млн. долара. Двете страни ще обсъдят и предаване на употребявани автоцистерни на „Укрнафта“ за превоз на петролни продукти, както и преработка на украински суров петрол в рафинерии от Централна Европа.

Възможността за преработка в чужбина следва логиката на предложените унгарски хранилища. Украйна продължава да добива петрол, но нейните рафинерии са постоянна цел на руските удари. Ако суровината на „Укрнафта“ се преработва в Полша или съседни страни, едно от уязвимите звена във веригата би било изнесено извън Украйна, а обратно би се доставяло готово гориво. При реализиране на намеренията този добив би останал в страната, докато част от преработката и съхранението на запасите биха се извършвали зад граница.

„Нафтогаз“ свързва доставките от Orlen и със световната петролна криза, породена от събитията в Близкия изток. Според компанията те ще помогнат за стабилизация на логистика. Кризата започна на 28 февруари със съвместната военна кампания на САЩ и Израел срещу Ислямска република Иран и засегна световния пазар, от който Киев купува дизел и бензин. Това създава двоен риск: руските удари причиняват загуби на запаси в страната, а сътресенията в международното предлагане могат да оскъпят заместването им чрез внос. Обяснявайки газовите договорки с Orlen Федоренко постави акцент в продължаващите руски удари по продължаващите удари по собствените добивни мощности на „Нафтогаз“ правят надежден източник на газ и разнообразните маршрути за доставка – особено важни.

Договорките с MOL и Orlen бяха постигнати в рамките на новия регионален формат „Карпатска осморка“, който включва Украйна, Полша, Румъния, Словакия, Чехия, Унгария, Австрия и Сърбия. Първата среща се проведе на 18-20 септември в Ивано-Франкивска област, включително с курорта Буковел. Участници бяха полският премиер Доналд Туск, сръбският президент Александър Вучич, румънският президент Никушор Дан и украинският президент Володимир Зеленски. По данни на организаторите са обявени инвестиции в размер на над 1 млрд. евро.

Засега няма обявен график, който да позволява да се очаква, че унгарските хранилища ще поемат гориво още тази зима. За напредък до пролетта биха свидетелствали конкретна площадка, определен капацитет и окончателно инвестиционно решение. Без тях проектът ще остане заявено намерение. Реални стъпки по изграждането му, съчетани с доставки на унгарски дизел за Украйна, биха показали, че политическото сближаване води до практическо сътрудничество в снабдяването с горива.

Шефът на вътрешната сигурност на Хамас е ранен и откаран в Израел.

🇵🇸🔒🇮🇱 Муин ал-Арабид, ръководител на апарата за вътрешна сигурност на Хамас, е ранен и откаран в Израел, където получава медицинско лечение. Премиерът Бенямин Нетаняху го назова поименно във вторник, 1 септември, броени часове след като сухопътна операция в западната част на град Газа го залови и изведе от района около дома му. Дотогава израелските власти потвърждаваха единствено пленяването на неназован висш функционер.

Премиерът поздрави Шин Бет и IDF, които по думите му в „дръзка операция“ са арестували ръководителя на апарата в близост до неговия дом в град Газа. Нетаняху заяви, че ал-Арабид е един от най-ценните кадри на движението и е отговарял за укриването и придвижването на израелски заложници, за укриването на висши функционери, за възстановяването на способностите на организацията и за действия, целящи да заблудят Израел по въпроса за демилитаризацията.

Операцията е била разпределена между три компонента. Ръководена от Шин Бет, тя е продължила часове под ръководството на Южното командване, а непосредствените действия на терен са били извършени от местни милиции, действащи в района на град Газа; израелски сухопътни войски не са участвали, съобщава Ynetnews. IDF са осигурили въздушно прикритие с дронове „Зик“, които са нанесли няколко удара по цели, определени от израелски служители като заплахи за силите, действащи на терен.

Милициите, които Израел въоръжава от над година, са базирани източно от жълтата линия – в онази част на ивицата, която се намира под израелски контрол. Кварталът около дома на ал-Арабид се намира от другата страна, в зоната под контрола на Хамас, където живее почти цялото население от около два милиона души. Групите получават леко оръжие, разузнавателни данни и въздушна подкрепа, а координацията минава през Шин Бет – същата служба, която е ръководила и тази операция.

Кадрите от самия арест бяха споделени от Al Jazeera: групата пристига с ван посред бял ден и открива огън. Подобна наземна операция за залавянето на конкретен човек през деня носи различен и висок риск от удар от въздуха – от разкриване и засада до загуби сред участващите сили. От юни насам Израел порази фигури от същия ешелон именно по въздух: на 4 юни беше убит заместник-началник на Апарата за обща сигурност Хасан Лабад заедно с трима старши служители, а на 28 юли прецизен удар в Дейр ал-Балах ликвидира Уаел Ладауи, който оглавяваше вътрешната сигурност.

При въздушните удари по време на изтеглянето са били четирима души, трима от които деца, според данни на Reuters. Палестински медии твърдят, че израелската авиация е изстреляла поне 12 ракети срещу района. IDF съобщи, че няма ранени сред израелските военнослужещи.

Рангът на пленения остава предмет на спорове. Палестински източник заяви пред Al Jazeera, че началникът на апарата не е бил заловен, а задържаният е офицер от по-ниско ниво. Официално изявление на Хамас по случая не последва, а свързани с терористичната групировка сайтове още на сутринта обявиха, че мисията е била осуетена, а провалът представлява „срам за окупационната армия“. Обявеното от Нетаняху и мисия, завършила с провал, са две твърдения, които не могат да са едновременно верни, а именно самоличността и рангът на пленения определят разузнавателната стойност на операцията.

Тази стойност произтича от неговата длъжност. Апаратът за вътрешна сигурност изпълнява функциите на контраразузнаване за Хамас и задачата му е да разкрива израелски сътрудници в ивицата. Това означава, че неговият ръководител потенциално разполага с информация кои хора са били заподозрени, кои са били вербувани и кои канали за проникване остават действащи. По оценка на i24NEWS решението ал-Арабид да бъде заловен жив, вместо поразен от въздуха, изхожда от израелското очакване, че разполага със сведения за оцелялото ръководство, командната структура, складовете с оръжие и подземната инфраструктура.

Другото измерение на операцията е ефектът ѝ вътре в самото движение. За такава акция е нужна подробна информация за конкретното място, придвижване и охрана на целта, което предполага достъп до сведения от сърцето на организацията. Същата оценка на i24NEWS сочи, че арестът ще задълбочи подозренията за изтичане на информация и израелско проникване, а вероятният отговор може да включва ограничаване на придвижването на командирите и засилване на мерките за сигурност. Хамас вече е реагирал по този начин: през октомври 2025 г. в град Газа бяха екзекутирани десетки души, обвинени в сътрудничество.

Иран изстреля няколко балистични ракети срещу Йордания.

🇮🇷🚀🇺🇸 Неуточнен брой балистични ракети са били изстреляни от района на Хомейн в западен Иран, съобщават мониторинг канали. Появиха се сведения, че най-малко една от тях е поразила авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания, но засега това няма потвърждение нито от Централното командване на САЩ, нито от Въоръжените сили на Кралство Йордания.

Изстрелването идва след близо седмица затишие. САЩ не са нанасяли удари срещу Иран от 24 юли, когато президентът Доналд Тръмп прекрати почти двуседмичната кампания, насочена срещу бреговата и военната инфраструктура; висш ирански представител заяви пред Ройтерс, че Техеран ще спре своите удари, докато американските остават спрени. За инцидентите от последните няколко дни, включително свалени дронове в Йордания, Саудитска Арабия, Ирак и Израел, не беше поета отговорност от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), а Институтът за изследване на войната (ISW) изрази предположение, че по-вероятно е да са изстреляни от шиитски милиции в Ирак.

Ракетната база при Хомейн, в провинция Маркази, е сред обектите, поразени от съвместните въздушни удари на САЩ и Израел на 28 февруари. Според ISW базата е използвана често за изстрелване на ракети, а по време на войната беше ударена поне в 5 различни случая. От района до Азрак има около 1250 км, което попада в обхвата на иранските балистични ракети със среден обсег. На 18 юли ирански медии публикуваха на кадри от изстрелването на ракети „Хадж Касем“ по Йордания и държави от Залива.

„Мувафак Салти“ се намира край Азрак, в източната част на кралството, и е основната йорданска авиобаза с американско присъствие. От нея действат F-16 на двете страни, а CENTCOM я използва като опорна точка за въздушните си операции в Близкия изток. В йордански бази са разположени около 4000 военнослужещи от американската армия – присъствие, което Аман години наред е предпочитал да не изтъква публично.

Базата вече беше поразена през нощта срещу 18 юли. Ракети попаднаха в жилищния сектор около 2 часа местно време; сателитите на NASA от системата FIRMS отчетоха два топлинни източника. Първоначалното съобщение на CENTCOM съобщи за двама убити и един изчезнал американски военнослужещ, а по-късно загиналите бяха потвърдени като трима. Още четирима ранени са евакуирани към йордански болници. Това остава най-тежката американска загуба от началото на войната.

От разпадането на примирието на 8 юли Йордания е била цел в 9 отделни случая. Десетки военнослужещи пострадаха в цялата серия удари. Само на 18 юли Министерство на отбраната на Кралство Йордания заяви, че е свалило 4 дрона и 10 ракети. Американски представител описа пред The Intercept как Иран е успял да претовари многослойната ПРО със смесени вълни от дронове и балистични ракети, при което са поразени шест радара на зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot наред с други позиции на ПВО в периода от 8 до 22 юли.

Централното командване все още не е коментирало последната атака. В понеделник президентът Доналд Тръмп заяви, че се водят „добри разговори“ с Техеран, като има шанс за споразумение, докато иранското външно министерство отрече страната да е искала подновени преговори. Докато не се появи официално потвърждение или образен материал от Азрак, самото попадение остава недоказано; засега проверим е пускът от иранска територия.

Израел уби командира на дроновата клетка на „Хамас“ в централна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че са ликвидирали Хамам Еид, командира на клетката за безпилотни летателни апарати на Хамас в централната част на Ивицата Газа. Прецизният удар е бил нанесен в събота в района на централните бежански лагери – Дейр ал-Балах, Нусейрат, Бурейдж и Магази – а обявлението за него дойде ден по-късно.

Еид е отговарял за производство на дронове за въоръженото крило на движението, предназначени за удари по израелски военнослужещи и цивилни. Преди това е ръководил звено за дронове в централните части на анклава и участвал в планирането на въздушни атаки срещу израелски войски.

„Напоследък Еид опитваше да възстанови въздушните способности на терористичната организация Хамас в нарушение на споразумението за примирие“, гласи изявлението.

Заедно с изявлението армията публикува снимка на Еид, за която отбелязва, че е била открита по време на операции в Ивицата – детайл, който сам по себе си подсказва, че израелски части продължават да действат на терен в Газа.

Ликвидирането му се вписва в модел, затвърден през последните месеци: насочени удари срещу отделни фигури на Хамас, които Израел определя като заплаха, при формално действащо примирие. Само през май израелски удар уби ръководителя на въоръженото крило на движението – загуба, която беше потвърдена от Хамас. Прекратяването на огъня, постигнато с посредничество от САЩ, Египет и Катар, по 20-точковия план на президента Доналд Тръмп, влезе в сила на 11 октомври 2025 г. То върна обратно всички живи израелски заложници през същия месец и приключи размяната на тела до края на януари, но спорадичните израелски удари продължават, макар и съвсем ограничени като интензивност.

Палестинските власти и правозащитни организации алармират, че израелски обстрели, стрелба и въздушни удари продължават почти ежедневно ; палестински източници отчитат над 1000 загинали в анклава след 11 октомври, а ООН потвърди най-малко 629 загинали между октомври 2025 г. и април 2026 г. Двете воюващи страни тълкуват примирието по противоположен начин. Израел представя ударите като негово изпълнение – премахване на терористични бойци и способности, нарушаващи забраната за превъоръжаване на Хамас. Палестинската страна и част от международните наблюдатели описват същите тези удари като основното погазване на договореното, изтъквайки почти ежедневните израелски обстрели и високия брой убити при формално прекратена война. Вторият етап от плана на Тръмп – разоръжаване на Хамас, изтегляне на IDF и следвоенно управление на Газа – в продължение на месеци не е помръднал, а хуманитарното положение в анклава остава тежко.

Целенасочените израелски удари срещу програмата за дронове на Хамас отговарят на реален приоритет за Израел: през войната евтините баражиращи боеприпаси, атакуващи бронирана техника и пехота, се оказаха една от най-трудните за обезвреждане заплахи на бойното поле в ивицата Газа, а възстановяването на този арсенал е сред способностите, които израелското командване следи най-отблизо.

Ударът е поредната израелска стъпка за задържане възстановяването на дроновия капацитет на Хамас по време на примирие, чиято втора фаза остава блокирана. Дали подобни ликвидации ще спрат усилията за превъоръжаване или само ще ги отложат във времето, ще покаже развоят на крехкото примирие – линия, където двете страни продължават да си разменят удари и взаимни обвинения, без нито едната да обяви примирието за приключило.

E-11A пое на изток: САЩ разгръщат опорите на продължителна кампания срещу Иран

🇺🇸✈️🇮🇷 Най-новият самолет за управление и връзка на ВВС на САЩ отлетя на изток през Атлантика към Европа, при което авторитетен наблюдател на военния авиационен трафик определи това движение като „вероятно най-ясния индикатор досега, че Вашингтон се готви да възобнови продължителните бойни операции“ срещу Иран.

Според данните от транспондера, проследени в платформата Flightradar24, машината E-11A (борден номер 24-9049, позивна BACN33) е излетяла от авиобаза „Робинс“ в щата Джорджия в 19:36 ч. по Гринуич и около два часа по-късно се е намирала на височина близо 12 500 метра над Нова Скотия с курс в източна посока. Анализът е дело на британския експерт Джон – автор на популярния профил DefenceGeek в X и редактор в UK Defence Journal с над 93 000 последователи. Оценката му беше публикувана в края на още една нощ, в която американската бойна авиация нанесе удари по цели на територията на Иран.

Крайната дестинация не е посочена в летателния план, но маршрутът е добре познат: комуникационните самолети на ВВС на САЩ по правило прекосяват Атлантика, зареждат с гориво в авиобаза „Суда“ на остров Крит и продължават към Персийския залив, където се присъединяват към 430-а експедиционна ескадрила за електронна война. По абсолютния маршрут в края на януари премина и предишната ротация на флота, документирана от специализирания портал itamilradar – само месец преди началото на операция „Epic Fury“.

Зад тромавото име Battlefield Airborne Communications Node (BACN) се крие силно модифициран бизнес самолет Bombardier Global 6500, който изпълнява продължителни полети в стратосферата, където превежда и препредава в реално време данни на несъвместимите радиостанции и дигитални модеми на изтребители, бомбардировачи, дронове и сухопътни части. Концепцията възниква из планините на Афганистан, където планинските хребети прекъсваха връзката между наземните патрули в долините и поддържащата авиация. Оттогава насам малкото налични машини от този тип неизменно се изпращат в най-натоварените зони на военните операции.

Военните описват функцията на E-11A като „активна мрежова инфраструктура“ над бойното поле, а пилоти му предоставиха далеч по-простото прозвище „Wi-Fi в небето“. Колкото по-различен  е съставът на ударна авиационна група и колкото по-пресечен е теренът под нея, толкова по-незаменима е ролята на въздушния преводач. Още през април The Aviationist определи задачата на този вид самолети в ударната кампания над Иран като „невидима, но от критично значение“.

Самолетите с подобно оборудване са изключително малко на брой, поради което преслоцирането дори на една машина носи огромна оперативна тежест. Конкретният борд е най-модерният във флота, произведен през октомври 2024 г. и зачислен към последно сформираната 18-а ескадрила за въздушно командване и контрол в базата „Робинс“, първото такова звено на територията на САЩ. Макар и нов, той вече е изпълнил изпълнявал мисии в зоната на Централното командване (CENTCOM).

Междувременно бъдещето на тези самолети е обект на сериозни дебати във Вашингтон. ВВС обмислят да пенсионират флота от E-11A и да прехвърлят тяхната функция изцяло към сателитни комуникации, поради което Сенатът поиска официални обяснения за този план. Военната кампания срещу Техеран обаче засега натежава в полза на запазването им – малкото на брой машини изпълняват непрекъснати ротации между Джорджия и Близкия изток.

Ключовата дума в оценката на DefenceGeek е „продължителни“, а не „подновят“, тъй като въздушните атаки реално не са спирали – от 8 юли насам вълните от удари се изреждат една подир друга във всяка следваща нощ. Въпреки това президентът Доналд Тръмп уведоми Конгреса, че военните действия са „ограничени“, а досега те поразяваха предимно крайбрежните и южните райони на страната.

E-11A не носи въоръжение и точно затова прехвърлянето е по-информативно от изпращането на поредната ескадрила изтребители. Поддържащите и спомагателни системи – самолетите-цистерни, разузнавателните платформи и комуникационни ретранслатори – се разгръщат тогава, когато се готви постоянен, интензивен и устойчив темп на операциите, а не еднократен удар.

Кампанията, която тази инфраструктура трябва да обезпечи, продължава вече две седмици. На 7 юли, след като Революционната гвардия обстрелва три търговски кораба в Ормузкия проток, Тръмп обяви 60-дневния меморандум от Исламабад за окончателно приключил. В нощите срещу 8 и 9 юли Централното командване отчете удари по „над 80 цели“ в Южен Иран, а към средата на месеца – по нови 90, сред които постове за наблюдение, логистични възли, подземни складове и военноморски обекти.

Иран отговори с ракети по американските бази в Кувейт и Бахрейн. По данни на Пентагона от началото на тази фаза са загинали трима американски военнослужещи, а близо 100 са ранени (като 96% от ранените вече са се върнали в строя). В същото време CNN съобщава за най-малко 50 убити на иранска територия. Ормузкият проток де факто отново е блокиран за морския трафик, а американските сили са пренасочили седем търговски съда и са извадили от строя един, за да прекъснат морския трафик към и от иранските пристанища.

Успоредно с интензивните въздушни удари Пентагонът засилва и своята групировка в региона. Към Близкия изток се прехвърлят допълнителни изтребители, а на територията на Израел през последните дни кацнаха десетки самолети-цистерни – ресурс, без който дълга кампания в мащабите на Иран е практически невъзможна.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече посочи следващата мишена. „Ще ударим този район съвсем скоро, и то изключително тежко“, предупреди той на 21 юли, визирайки „Пикакс Маунтин“ – подземния комплекс „Кух-е Коланг Газ Ла“, който се намира на около 1,5 км южно от Натанц. Според израелското разузнаване именно там режимът е преместил хиляди центрофуги за обогатяване на уран. Съоръжението е вкопано на 100 метра под планината и по оценка на Института за наука и международна сигурност (ISIS) може и да се окаже невъзможно за поразяване дори от противобункерни бомби GBU-57 – най-тежкия конвенционален боеприпас, който е на разположение в американския арсенал. Това прави продължителния, многовълнов методичен натиск единствената възможна алтернатива за унищожаването му по въздух.

Морско ембарго срещу Рияд: хуситите затварят Баб ел-Мандеб за саудитските кораби

🇾🇪🛢️🇸🇦 Йеменските хути обявиха, че налагат пълна морска блокада на Саудитска Арабия във водите на стратегическия проток Баб ел-Мандеб, поставяйки под пряка заплаха втори ключов маршрут за износ на петрол от Близкия изток. Във обръщение, записано на видео, военният говорител на групировката Яхя Саре заяви, че мярката влиза в сила незабавно в отговор на десетилетната саудитска блокада над Йемен и скорошния въздушен удар срещу международното летище в Сана. Предупреждението идва в момент, когато Ормузкият проток, основен маршрут на петролни доставки, остава блокиран от Иран, което засилва опасенията от нов трус на глобалните енергийни пазари.

„Утвърждаваме правото на нашия велик народ да отговори на блокадата с блокада“, заяви той, като заплаши с готовността на неговите сили да отговорят на „всяко неразумно действие на безразсъдния саудитски враг с всеобхватна и решителна ескалация“. С това под пряка заплаха попада вторият ключов проток за износ на петрол от Близкия изток след като първият отново е блокиран от Иран от началото на месеца.

В изявлението не беше уточнено как точно ще се прилага ембаргото на практика. Заместник-ръководителят на медийната служба на хутите Насрудин Амер оповести, че Баб ел-Мандеб се затваря за саудитски кораби заради „несправедливата блокада над йеменците, продължила повече от 10 години“. За движението „Ансар Аллах“, определено за чуждестранна терористична организация от САЩ през март 2025 г. и основно звено в шиитската „Ос на съпротивата“, под чийто контрол се намира столицата Сана и голямата част от северен Йемен от 2014 г. насам, това значи пренасочване на морския натиск, вече изпробван върху Израел, срещу съседна държава, с която от 2022 г. формално поддържат примирие.

Залогът се определя от стратегията на географията. Баб ел-Мандеб, широк 32 км пролив между Арабския полуостров и Африканския рог, е южният вход към Червено море и Суецкия канал. Там обичайно минават около 12% от световната търговия и близо една четвърт от глобалния контейнерен трафик. Алтернатива е обиколният маршрут покрай нос Добра надежда. Според изчисления на американското правителство това добавя над 4300 км само за курса от Саудитска Арабия до САЩ, удължава плаването със седмици и води до рязък скок в разходите.

Ембаргото е кулминация на ескалация, започнала преди повече от седмица. На 13 юли удар срещу пистата на международното летище в Сана опита да попречи на кацането на самолет, превозвал лидери на хутите от Техеран, където са присъствали на държавното погребение на върховния лидер аятолах Али Хаменей, който беше убит при съвместен въздушен удар на Израел и САЩ в края на февруари. Версиите за нападението се разминават: хутите обвиниха Рияд, а министърът на отбраната на международно признатото правителство на Йемен заяви, че неговите сили са ударили пистата, за да блокират иранската машина. В крайна сметка самолетът кацна безопасно на друго летище.

Броени часове по-късно хутите изстреляха балистични ракети и дронове по международно летище „Абха“ в южната част на Саудитска Арабия – най-сериозният им удар по кралството от години.  Според сведения на саудитските власти ударът е бил прехванат и няма жертви. Целта обаче не бе избрана случайно: в годините преди примирието „Абха“ беше многократно поразявано, а ударът по рафинерията в Абкайк през септември 2019 г. (за която хутите поеха отговорност, но Вашингтон приписа на Иран) спря за дни близо половината от саудитския добив на петрол. Още на 13 юли хутите обявиха „фазата на деескалация“ за приключила.

Зад размяната на удари стои по-дълбок спор: кой контролира йеменското небе. Според експерти, цитирани от Асошиейтед Прес, провеждайки директен международен полет без разрешение от коалицията, водена от Рияд, хутите са направили опит да наложат ново статукво, при което самите те контролират въздушното си пространство. Коалицията държи този контрол от 2015 г., когато се намеси във войната срещу бунтовниците и наложи въздушна и морска блокада. Гражданската война, започнала с падането на столицата през 2014 г. и прогонила международно признатото правителство в изгнание, практически замръзна с влизането в сила на примирието от април 2022 г. Оттогава фронтовите линии бяха статични, а взаимните удари – прекратени. Сегашните събития са най-сериозното изпитание за това мирно споразумение до момента.

От края на февруари, когато САЩ и Израел предприеха мащабната си въздушна кампания срещу Иран, той държи затворен Ормузкия проток. Кратката пауза по време на примирието през юни приключи в началото на юли с рухването на меморандума от Исламабад. Оттогава Саудитска Арабия разчита на тръбопровода „Изток–Запад“ – трасе с дължина 1200 км от находища в Източната провинция до пристанищния терминал Янбу на Червено море, чийто капацитет през пролетта беше увеличен с цел да достигне 7 милиона барела дневно. Към март 2026 г. оттам се изнасяха около 5 милиона барела суров петрол дневно и 700–900 хиляди барела горива и нефтопродукти. Танкерите за Европа продължават на север през Суецкия канал, но тези за Азия се отправят на юг – именно през Баб ел-Мандеб. Според оценка на Rystad Energy, ембарго поставя под риск близо 2,5 милиона барела дневно. Според изчисления на Al Jazeera, едновременно затваряне на двата протока би блокирало около една четвърт от световните доставки на петрол и газ.

Дали обаче хутите наистина имат капацитет да блокират протока, е отделен въпрос. Прецедентът е пресен: по време на кампанията срещу корабоплаването заради войната в ивицата Газа движението атакува над 100 плавателни съда за няколко месеца и практически прогони по-голямата част от търговския флот от Червено море. Нападателните действия спряха едва след наказателната въздушна кампания на САЩ и Израел, която беше последвана от споразумение с посредничество от Иран през май 2025 г.

Днес обаче арсеналът на хутите е значително отслабен. Анонимни членове на движението заявиха пред AP, разтревожени от изтънелите запаси от дронове след предишната кампания, както и че войната срещу Иран е прекъснала каналите за доставки от Техеран. В същото време телевизията на хутите „Ал-Масира“ излъчи кадри от митинг с участие на хиляди техни поддръжници в град Иб и сходни демонстрации в провинциите Саада, Мариб, Хаджа и Таиз.

Поради това тежестта на обявеното ембарго едва ли ще се измерва в потопени кораби. Малко вероятно е хутите да повторят интензивността на атаките си от 2023–2024 г. Но опитът показва, че протокът може да опустее и без стотици директни попадения: няколко демонстративни удара бих били достатъчни, за да оскъпят драстично застрахователните премии и да пренасочат корабите около Африка.

Географията също играе в полза на Сана: от контролирания йеменски бряг кампанията от 2023–2024 г. успя да достигне корабите в пролива дори с ограничени средства – противокорабни ракети, безпилотни катери и морски мини.

За Рияд, който все още няма официална реакция, изборът е еднакво неизгоден в двете посоки: нов военен удар по Сана би затворил порочния кръг „блокада срещу блокада“, докато бездействието оставя постоянна заплаха над саудитския износ през Червено море.

От февруари насам световният петролен пазар се крепеше на едно водещо допускане: че докато Ормузкият проток е затворен, Червено море остава безопасно. В понеделник хутите поставиха под сериозен въпрос и това.

Сирия арестува ръководителя на зариновото Подразделение 417 на Асад

🇸🇾⚖️ Сирийските власти арестуваха бившия полковник Ахмад Хабиб Али – една от ключовите фигури в програмата за химическо оръжие на бившия режим на Башар ал-Асад, надзиравал производството на около 20 авиационни бомби със зарин, използвани срещу сирийски населени места в периода между 2013 и 2017 г. Министерство на вътрешните работи обяви ареста на 15 юли. Али е заловен в операция на силите за сигурност в крайбрежната провинция Латакия – родния регион на клана Асад и опора на бившия режим до самия му край.

Според изявление на министерството Али е ръководил Подразделение 417 – обект за химическо оръжие в района на столицата Дамаск, действал в структурата на Центъра за научни изследвания, където отговарял едновременно за складовете със зарин и производствените мощности. Предварително разследване сочи, че под негов надзор са произведени около 20 авиационни бомби, всяка от които с тегло 250 кг, заредени с нервнопаралитичното вещество, и именно те са били използвани при удари по сирийски градове и селища в периода 2013–2017 г. Ведомството определя задържания като една от ключовите фигури в програмата за химическо оръжие на режима и уточнява, че разследването продължава: всички приписвани престъпления трябва да бъдат документирани, преди случаят да бъде предаден на съдебните власти.

Центърът за научни изследвания, в чиято структура е действало Подразделение 417, е дългодишен гръбнак на сирийската химическа програма – формално цивилна изследователска институция, която десетилетия наред намира място в санкционните списъци на САЩ и ЕС като разработчик на бойни отровни вещества и средства за тяхната доставка. Комплексът в Барзе край Дамаск беше сред целите на съвместните ракетни удари на САЩ, Франция и Обединеното кралство през април 2018 г. в отговор на химическата атака в Дума.

Периодът, посочен в обвинението, съвпада с най-тежките години на химическата война на режима срещу собственото му население. През август 2013 г. ракети със зарин поразиха контролираните от опозицията предградия на Дамаск в Източна Гута и убиха над 1400 души по оценка на американското разузнаване и на правозащитни организации. Под заплахата от американска военна намеса Асад тогава се присъедини към Конвенцията за забрана на химическото оръжие и предаде около 1300 тона декларирани бойни вещества, изведени от страната и унищожени под международен надзор. Атаките обаче не спряха – разследванията впоследствие приписаха на режима нови удари със зарин и хлор в годините след разоръжаването. На 4 април 2017 г. авиационна бомба със зарин уби десетки цивилни в Хан Шейхун; съвместният разследващ механизъм на Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW) и Организацията на обединените нации (ООН) посочи сирийските ВВС като извършител, а три дни по-късно САЩ отвърнаха, нанасяйки удар с 59 крилати ракети BGM-109 Tomahawk по авиобаза Шайрат, откъдето е излетял самолетът. Прозорецът в обвинението срещу Али (2013–2017 г.) по този начин покрива почти изцяло годините, през които Дамаск по собствената си декларация вече не притежаваше химическо оръжие.

Арестът се вписва в засилената кампания за търсене на отговорност след падането на режима на Асад на 8 декември 2024 г. Правителството на Ахмед ал-Шараа задържа десетки бивши офицери и функционери за престъпления през годините на гражданската война, а по данни на Al Jazeera от април 2026 г. в страната се водят първите публични съдебни процеси. Успоредно с наказателната линия върви разоръжаването: новото правителство отвори за инспекторите на OPCW обекти, които бившият режим никога не декларира, и през май организацията съобщи, че в тях са открити десетки химически бомби и ракети, останали от арсенала на Асад. На 9 юли Изпълнителният съвет на OPCW върна на Сирия право на глас в организацията, което ѝ отне през 2021 г. заради отказа на Асад да декларира пълния обхват на програмата и заради повторна употреба на бойни отровни вещества; Сирия се превърна в първата държава членка, лишавана от глас в историята на конвенцията, отбелязва The National. Решението от 9 юли беше мотивирано със „съществена промяна в обстоятелствата“. Арестът в Латакия дойде едва шест дни по-късно.

Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR) нарече ареста „важна стъпка в усилията за разследване и наказателно преследване на престъпленията, свързани с употребата на химическо оръжие“ – в изявление на директора ѝ Фадел Абдул Гани, разпространено от държавната агенция SANA. Абдул Гани подчерта, че значението на Али надхвърля това на полеви изпълнител именно заради ръководната му позиция, която той заема в структурата на центъра, и настоя отчетността да проследи цялата политическа и военна верига на командването – от тези, които са планирали и наредили атаките, до онези, които са ги надзиравали. Той призова разследването да върви в сътрудничество с OPCW и останалите международни механизми, така че доказателствата да се съхранят, а делата да отговарят на стандартите за независимост, безпристрастност и справедлив процес. Откритите през май недекларирани запаси според него показват, че става въпрос за организирана институционална програма, а не за действия на отделни лица.

Отвъд самия наказателен акт стойността на ареста се крие в знанието, което задържаният носи. Лице, което е отговаряло едновременно за производството и складовете, знае какво е произведено, къде е съхранявано и какво липсва от декларациите, които Дамаск години наред подаваше на OPCW – точно разликата между декларирано и намерено, която инспекторите очертаха с находките си от май. Показанията му биха могли да затворят част от тази сметка и да захранят както вътрешните дела, така и международни разследвания, за които настоява правозащитната мрежа.

Самолетите-цистерни отново напускат „Ал-Удейд“ – този път към Израел

🇺🇸✈️🇮🇷 Самолети за дозареждане във въздуха на ВВС на САЩ отново напускат авиобаза „Ал-Удейд“ в Катар, като този път маршрутите им водят към Израел, където е фокусирана танкерната авиация преди възможно разширяване на кампанията срещу Иран. Днес сутринта британският мониторинг акаунт DefenceGeek и неговия Military Air Tracking Alliance (MATA) регистрираха поредните машини по това направление – движение „тази сутрин и снощи“, което самите те описват като постепенно, а не като масово. Ден по-рано съобщения, стъпили на данни от проследяване на въздушния трафик, посочиха най-малко четири KC-135 Stratotanker, прелетели от Катар до авиобаза „Овда“ в южната част на Израел.

Опразването на стоянките на „Ал-Удейд“ вече два пъти е предхождало голяма американска операция срещу Иран. През юни 2025 г. базата беше изпразнена от самолети и от голяма част от персонала само дни преди ударите по ирански ядрени обекти; иранският отговор – залп от около дузина балистични ракети именно срещу „Ал-Удейд“ – беше почти изцяло прехванат от батареите Patriot, но една от ракетите порази радарен купол. През февруари 2026 г. моделът се повтори в по-голям мащаб: сателитни снимки показаха как броят на KC-135 на стоянките се стопи от 15 на 7, а на 27 февруари танкерната авиация беше изнесена изцяло – в навечерието на съвместната въздушна кампания, започнала на 28 февруари с около 900 удара за 12 часа. Причината именно тези машини да тръгват първи формулира още през януари италианската мониторинг платформа itamilradar: цистерните са сред първите активи, които се разместват, когато щабът предвиди нужда от бързи или продължителни въздушни операции.

Настоящото преместване стъпва върху най-сериозната ескалация от пролетта насам. Меморандумът от Исламабад – 60-дневното удължаване на примирието, подписано от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан на 17 юни с посредничество от Пакистан – рухна в началото на юли: след ирански обстрел по търговски съдове в Ормузкия проток Тръмп обяви режима за прекратеняване на огъня за приключил, а през нощта срещу 8 и 9 юли Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи за удари по повече от 80 цели в Южен Иран. Техеран отвърна с удари по американските военни бази в Бахрейн и Кувейт, а на 13 юли каза, че е поразил два танкера в протока. Американският ултиматум от 10 юли – Техеран публично да се откаже от атаките срещу корабоплаването до събота – не получи желания отговор: говорителят на министерството на външните работи на Иран Есмаил Багаи заяви, че ще продължи да отговаря „твърдо“, и отхвърли нови преговори. Оттогава ударите не са спирали: към 16 юли американската авиация и флотът поразяваха цели около протока и по южното крайбрежие на Иран за пети пореден ден, като морската блокада на иранските пристанища беше наложена повторно. Посредническите усилия на Пакистан и Катар засега остават без видим резултат.

Решението, което движи потока на цистерните, изтече на 17 юли: след като на 15 юли в Ситуационната зала на Белия дом са му били представени нови военни планове, Тръмп обмисля офанзива, по-широка по обхват от сегашните удари около Ормуз, а администрацията е уведомила Израел, че изпраща „десетки“ самолети за дозареждане във въздуха – възстановяване на тяхната численост от началото на войната, съобщи Axios, позовавайки се на трима официални представители от двете страни. Израелската армия потвърди публично на 18 юли:

„Американският партньор реши да коригира разположението си в региона и като част от това решение, в координация с ЦАХАЛ, към наличните сили в Израел ще добавят допълнителни самолети за дозареждане.“ Първите 10 машини се очакваха до края на седмицата – този път не на летище „Бен Гурион“, а на бази на израелските военновъздушни сили.

От началото на войната в Израел са пристигнали над 60 американски въздушни цистерни, 33 от които се събраха на „Бен Гурион“; в пика на Epic Fury на летището стояха около 75 цистерни и транспортни машини – тогава при почти затворено небе и замрели граждански полети. С отвореното въздушно пространство и летния пътнически сезон обаче военното присъствие започна да струва скъпо на гражданския трафик: на 14 юли министърът на транспорта Мири Регев сложи таван от 20 американски самолета на летището, въпросът стигна до премиера Бенямин Нетаняху и компромис прати новите цистерни на военни летища като „Хацор“ и „Неватим“. Около 30 самолета все пак остават на „Бен Гурион“ и още толкова – на „Рамон“ в пустинята Негев. Междувременно Израел изгражда и собствен капацитет: в края на май израелските ВВС приеха на „Неватим“ първия си самолет-цистерна KC-46 – попълнение, отговарящо точно на ограниченията, оголени от кампанията срещу Иран.

Изборът на Израел за тил отразява преди всичко колко уязвими станаха алтернативите. „Ал-Удейд“ остава най-голямата американска военна база в Близкия изток и домакин на предно разположен щаб на CENTCOM. Тя се намира на около 300 км през Персийския залив от бреговете на Иран, в обсега на практически целия му арсенал от ракети и дронове – и войната през пролетта го показа нагледно. Само в първите няколко дни на „Epic Fury“ ПВО на Катар отчете 101 балистични, 3 крилати ракети и 39 камикадзе дрона към въздушното пространство на страната, а на 3 март министерство на отбраната в Доха потвърди, че 1 от 2 ирански ракети е поразила самата база.

Сателитни изображения, публикувани от Al Jazeera, документираха повредена антенна решетка на радара за ранно предупреждение AN/FPS-132, оценяван на 1,1 млрд долара, а през юни Air & Space Forces Magazine разкри, че ирански удар е извадил от строя и Обединения център за въздушни операции (CAOC), ръководил американските въздушни кампании в региона повече от две десетилетия: сградата е била празна, защото в очакване на ударите Пентагонът е командвал операцията от базата „Шоу“ в Южна Каролина. Тази седмица аерокосмическите сили на Революционната гвардия (определена от САЩ за чуждестранна терористична организация) обявиха нов удар, унищожил въздушни цистерни и радарни комплекси – твърдение, останало без визуално потвърждение. Алтернативите в дълбочина на Арабския полуостров също се оказаха уязвими: при ирански далекобоен удар по саудитската база „Принц Султан“ през март бяха повредени 5 цистерни, а йорданската „Мувафак Салти“ е претъпкана с бойна авиация и не може да побере десетки допълнителни машини.

Израел излиза най-защитеното място в театъра на бойните действия по две причини, взаимно подсилващи се причини. Първата е възпирането: по думите на израелски служители пред Axios Иран засега се въздържа от преки удари по страната, знаейки, че те биха отключили особено мощен отговор. Втората е аритметиката на самия ирански ракетен арсенал. Базите в Залива се достигат от ракетите с малък обсег (от 300 до 1000 км), от които по американска разузнавателна оценка, цитирана през април от The Wall Street Journal, Иран продължава да държи хиляди. До Израел обаче стигат само далеч по-редките системи със среден обсег, а именно този запас беше свит най-осезаемо от войната: около 2500 ракети, способни да достигнат Израел, в началото ѝ по оценка на израелската армия – малко над 1000 към 5 април, по оценка на офицер от ВВС на Израел. Иран е способен да удря Израел – стори го многократно през март и април, с твърде ниска точност, която компенсира с касетъчни бойни части, отбелязва Институтът за изследване на войната (ISW) – но всяка изстреляна далекобойна ракета днес е трудно заменима: през май командващият CENTCOM адмирал Брад Купър свидетелства пред Сената, че съюзническите удари са повредили или унищожили над 85% от цялата отбранително-промишлена база на иранските балистични ракети, дронове и флот. Затова остатъкът видимо се пести – още към края на войната Техеран все повече заменяше ракетите с дронове, за да съхрани тънкия си запас, а огънят му днес се изсипва върху близките, по-достижими цели в Залива.

Никоя продължителна въздушна кампания над Иран не може да мине без самолетите-танкери: те са малко на брой, бавни, беззащитни и незаменими, а всяка формация от изтребители и бомбардировачи зависи от тяхното гориво – затова преместването им едновременно ги пази от ракетите и ги приближава до бъдещи работни орбити. Потокът при това е насочен към театъра, не извън него: Пентагонът не разреждат своето присъствие в Близкия изток, а го пренарежда и уплътнява. Възможно е и по-тясно четене – след ударите срещу Бахрейн и Кувейт и претенциите на Гвардията към самия „Ал-Удейд“ изнасянето на уязвими единици е елементарна предпазливост, каквато Вашингтон прояви още в средата на януари, когато първите танкери напуснаха базата с изключени транспондери в разгара на протестната вълна в Ислямската република: шест седмици преди „Epic Fury“ все пак да започне. Двете обяснения не се изключват: цистерните, които днес се пазят, утре пълнят резервоарите на ударните формации. Индикаторите сочат към подготовка, която запазва избора отворен – постепенното темпо на изтеглянето далеч от светкавичното опразване в края на февруари предполага, че окончателно решение за голямата офанзива вероятно все още не е взето, но всеки следващ полет на танкери към Израел ни доближава до този момент.

Сблъсъци в Азаз между Общата сигурност и командири на бивши протурски фракции.

🇸🇾🇹🇷 Призори в неделя, 19 юли, град Азаз в северната сирийска провинция Алепо осъмна под тревога. Патрул на вътрешните сили за сигурност беше обстрелян при опит да прекрати въоръжен сблъсък в града. В отговор властите разположиха значителни подкрепления, бронирана техника и военна полиция в кварталите и на ключовите входове на града.

Кадрите, разпространени в ранните часове на деня от местни канали, руската държавна медия RT на арабски език и други регионални издания, показват засилено присъствие на силите на „Общата сигурност“. Това е структурата, чрез която правителството на Ахмад аш-Шараа налага контрол в бившите зони на въоръжената опозиция. Инцидентът противопостави тази централизирана власт на командири от протурски фракции, които до падането на режима на Асад бяха част от Сирийската национална армия (СНА).

Според първоначалните данни, повод за напрежението е личен спор между военни командири, прераснал в престрелка в рамките на града. При намесата на патрул на вътрешната сигурност срещу него е открит огън – моментът, в който агресията се насочи директно срещу държавните институции. Фракции, свързани със СНА, мобилизираха свои привърженици по улиците в знак на протест срещу органите на реда. В едно от своите заглавия RT дори определи ситуацията като „подстрекаване към сблъсък със силите за сигурност“. Досега властите не са разкрили самоличността на стрелците, нито конкретни детайли за обстоятелствата. Липсва и официално потвърждение за жертви сред цивилното население или служителите на реда. Местни лидери и старейшини призоваха за спокойствие, за да се предотврати изпадането на града в спирала на беззаконие.

От своя страна, правителството представя събитията в различна светлина. Инцидентът съвпадна с мащабна операция на компетентните органи в Азаз и околностите му, насочена срещу мрежи за разпространение на наркотици. Тази кампания е част от усилията за справяне с трафика, който все по-осезаемо подкопава местната стабилност. Наличната информация не дава категоричен отговор дали въоръжените лица, стреляли по патрула, са бойци на фракциите, членове на наркокартели, или съвместяват двете роли. Засега държавната версия (сблъсък по време на антинаркотична операция) и тази на опозицията (ескалация по старата фракционна разделителна линия) съществуват паралелно, без независими източници да могат да потвърдят категорично една от тях. Безспорен остава единствено фактът кои са страните от двете страни на барикадата: държавният апарат за сигурност срещу въоръжени формирования и техните цивилни симпатизанти, свързани с бившите структури на СНА.

В миналото Азаз служеше като седалище на Сирийското временно правителство и административен център на протурския север – стратегическа зона, изградена и поддържана с подкрепата на Анкара от началото на операция „Щита на Ефрат“ през 2016 г. Градът дълго време бе и основен бастион на „Ал-Джабха аш-Шамия“ (Левантийския фронт). Тази фракция го държеше под почти пълен контрол и за разлика от Ал-Баб, Африн и други части на Северно Алепо, успяваше да го предпази от вътрешни междуособици. Парадоксът е, че именно в този традиционно спокоен град ескалацията прерасна в директен конфликт с държавната власт.

Оголената разделителна линия не е нова. Още преди падането на Асад, отношенията между групировката на аш-Шараа (тогава „Хаят Тахрир аш-Шам“ / HTS – водещата сила в офанзивата, свалила режима през декември 2024 г.) и протурските фракции от СНА бяха трайно обтегнати, стигайки на моменти до открити сражения. През есента на 2022 г. Трети корпус на СНА влезе в конфликт с дивизиите „Хамза“ и „Сюлейман Шах“ („Ал-Амшат“), подкрепени тогава от HTS, чиито колони навлязоха в Африн и Ал-Баб. По-късно, през лятото на 2024 г., вълна от протести заля именно Азаз, Африн и Ал-Баб. Те бяха насочени както срещу Временното правителство, така и срещу тогавашните опити за нормализиране на отношенията между Турция и режима в Дамаск.

След падането на режима HTS се саморазпусна, а аш-Шараа оглави Сирия като временен президент. През юли 2025 г. САЩ извадиха организацията от списъка си с терористични групировки. Съставеното на 29 март 2025 г. ново правителство обяви разпускането на СНА и интегрирането на нейните фракции в единните Сирийски въоръжени сили. Този процес премина неравномерно: на места чрез политически компромиси, при които бивши командири получиха офицерски чинове и постове, докато другаде интеграцията остана напълно недовършена.

Именно този дефицит на завършена интеграция проличава днес в Азаз. Макар престрелката да има локален характер и да няма потвърдени жертви, тя пренесе латентното напрежение между централната власт и протурските фракции в града, който най-дълго бе останал изолиран от подобни сблъсъци. Сливането на бившите структури на СНА с държавния апарат очевидно протича фрагментирано. Там, където то е само фиктивно, един битов спор между командири и рутинна полицейска намеса се оказват достатъчни, за да провокират въоръжена съпротива и открит уличен бунт срещу държавата. Фактът, че президентът аш-Шараа е принуден активно да балансира тези вътрешни търкания, пролича само дни по-рано: на 15 юли той смени началника на разузнаването, заменяйки Хусейн ас-Салама с Абдулкадер ат-Таххан. Според местни източници, този ход е опит за потушаване на съперничествата дори в тясното ядро на бившата HTS.

Сирия спря танкер с оръжие за Хизбула при Ал-Танф.

🇸🇾⚔️🇮🇷 Сирийските власти осуетиха опит за контрабанда на модерно оръжие за ливанската Хизбула, скрито в цистерна, пътувала към Баниас, пристанищен град на Средиземно море в провинция Тартус. Министерство на вътрешните работи в Дамаск обяви акцията на 16 юли, въпреки че е била проведена 9 дни по-рано, при граничния пункт Ал-Танф, където рутинна проверка прераснала в щателен обиск. Според министерството събраните доказателства потвърждават, че пратката е трябвало да прекоси територията на Сирия и да достигне Ливан „в полза на терористичната милиция Хизбула“.

За разлика от предишни операции по същите маршрути, този път цистерната е транспортирала богат набор от съвременни системи и компоненти: FPV дронове, макари с оптично влакно за тяхното управление, бойни глави за дронове, противотанкови ракети (сред които иранската „Алмас“) и компоненти за крилати ракети. Някои от тези оръжия вече бяха вкарани в масова употреба от Хизбула по време на скорошния си сблъсък с Израел, пратката попълва точно този арсенал, с който групировката воюва. Наличието на оптично влакно е показателно само по себе си. То прави дроновете имунизирани на лектронно заглушаване и се превърна в един от малкото начини да се удари цел, защитена от системи за радиоелектронна борба. Появата му в контрабандния товар сочи, че снабдителите на групировката търсят точно тази устойчивост на смущения.

Според данни на сирийски официални лица, цитирани от Ройтерс, оръжието, скрито в цистерната на път за крайбрежния град Баниас, е намерено именно след обстоен оглед на пункта Ал-Танф. В отговор иракският премиер Али ал-Зайди разпореди сформирането на разследваща комисия, която да съгласува действията си със сирийските власти и да установи обстоятелствата около осуетения трафик от Ирак през сирийска територия. Според иракски представител шофьорът на цистерната е заявил, че „служители на граничния пункт Ал-Уалид“ (от иракската страна на границата) са съдействали за пренасянето на оръжието.

Сирия стана транзитен коридор за иракски петрол, откакто войната с Иран през февруари и затварянето на Ормузкия проток доведоха до отрязване на обичайния износ по вода. Федералните власти в Ирак обявиха своето намерението си да използват сирийското средиземноморско пристанище Баниас като ключов възел за петролния си износ. Щом товарните съоръжения бъдат напълно готови, суров петрол ще може да тече от Ирак през Сирия в обем от около 50 000 барела на ден – информация, споделена пред Ройтерс през юни от двама представители на Министерство на петрола на Ирак. Този нараснал поток от петролни доставки през Сирия обаче отвори и нови възможности за поддръжниците на Хизбула в Иран и Ирак да прикриват пратки за ливанската групировка. Икономическият канал сега пренася и товар, който икономиката не е поръчвала: колкото повече законни цистерни поемат на запад към Баниас, толкова по-плътна става маскировката, зад която може да се скрие една незаконна машина.

Задържането съвпада с момент, когато американският президент Доналд Тръмп многократно даде знак, че иска да отреди на Сирия роля в разоръжаването на Хизбула – включително подхвърляйки възможността за сирийско навлизане в Ливан за операции срещу нея. Макар Дамаск да отхвърли този вариант, сирийските власти са поели ангажимент да не допускат тя да се превъоръжава и да възстановява бойния си потенциал през тяхна територия. От падането на режима на Башар ал-Асад, който от десетилетия насам беше съюзник на групировката и ключов организатор на нейното въоръжаване – новото правителството полага системни усилия да прекъсне снабдителните ѝ линии и да осуети логистичното ѝ презареждане.

Това е поредният епизод от една все по-дълга серия от подобни операции. Ден преди примирието между Израел и Хизбула официално да влезе в сила на 17 април, сирийските власти съобщиха, че са прехванали контрабандна пратка на 6000 взривателя за самоделни взривни устройства. На 14 март бяха иззети общо пет противотанкови ракети „Конкурс“, последвани на 20 март от конфискация на леко стрелково оръжие, гранатомети и взривни вещества. Още по-рано, на 26 януари, в превозно средство в провинция Хомс бяха открити 9 противотанкови ракети „Конкурс“, 68 бойни глави за гранатомети, две 107-мм ракети и 5 кутии боеприпаси за картечница БКС, а на 1 февруари поредица от операции около Дамаск извади от обращение партида дронове. Тази тенденция започна още в края на предходната година: на 10 декември сирийските сили за сигурност иззеха 42 ПТУР „Малютка“ и 4 системи „Метис“ при операция в източните предградия на Дараа, а на 3 декември обиск край Дамаск разкри 1250 мини с монтирани взриватели.

Хронологията на всички тези събития разкрива важна закономерност. До юли арестите бяха концентрирани на запад – по границата с Ливан, около Дамаск, в Хомс и Дараа, т.е. традиционните кратки маршрути към Ливан. Пратката при Ал-Танф обаче измества географията на изток към границата с Ирам и се прикрепя не към таен контрабанден път, а към новооткрития петролен коридор. Точно тази разлика има стратегическа тежест: новината не е просто, че оръжие пътува към Хизбула, това се случва отдавна и по много канали, а че трафикът вече разполага с търговска артерия, чийто обем расте по икономически причини. Всяка нова законна цистерна към Баниас е нова възможност за прикритие. Ако петролният поток достигне обявените 50 000 барела на ден, интензивността на трафика ще работи изцяло в ущърб на проверяващите органи.