Иран изстреля няколко балистични ракети срещу Йордания.

🇮🇷🚀🇺🇸 Неуточнен брой балистични ракети са били изстреляни от района на Хомейн в западен Иран, съобщават мониторинг канали. Появиха се сведения, че най-малко една от тях е поразила авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания, но засега това няма потвърждение нито от Централното командване на САЩ, нито от Въоръжените сили на Кралство Йордания.

Изстрелването идва след близо седмица затишие. САЩ не са нанасяли удари срещу Иран от 24 юли, когато президентът Доналд Тръмп прекрати почти двуседмичната кампания, насочена срещу бреговата и военната инфраструктура; висш ирански представител заяви пред Ройтерс, че Техеран ще спре своите удари, докато американските остават спрени. За инцидентите от последните няколко дни, включително свалени дронове в Йордания, Саудитска Арабия, Ирак и Израел, не беше поета отговорност от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), а Институтът за изследване на войната (ISW) изрази предположение, че по-вероятно е да са изстреляни от шиитски милиции в Ирак.

Ракетната база при Хомейн, в провинция Маркази, е сред обектите, поразени от съвместните въздушни удари на САЩ и Израел на 28 февруари. Според ISW базата е използвана често за изстрелване на ракети, а по време на войната беше ударена поне в 5 различни случая. От района до Азрак има около 1250 км, което попада в обхвата на иранските балистични ракети със среден обсег. На 18 юли ирански медии публикуваха на кадри от изстрелването на ракети „Хадж Касем“ по Йордания и държави от Залива.

„Мувафак Салти“ се намира край Азрак, в източната част на кралството, и е основната йорданска авиобаза с американско присъствие. От нея действат F-16 на двете страни, а CENTCOM я използва като опорна точка за въздушните си операции в Близкия изток. В йордански бази са разположени около 4000 военнослужещи от американската армия – присъствие, което Аман години наред е предпочитал да не изтъква публично.

Базата вече беше поразена през нощта срещу 18 юли. Ракети попаднаха в жилищния сектор около 2 часа местно време; сателитите на NASA от системата FIRMS отчетоха два топлинни източника. Първоначалното съобщение на CENTCOM съобщи за двама убити и един изчезнал американски военнослужещ, а по-късно загиналите бяха потвърдени като трима. Още четирима ранени са евакуирани към йордански болници. Това остава най-тежката американска загуба от началото на войната.

От разпадането на примирието на 8 юли Йордания е била цел в 9 отделни случая. Десетки военнослужещи пострадаха в цялата серия удари. Само на 18 юли Министерство на отбраната на Кралство Йордания заяви, че е свалило 4 дрона и 10 ракети. Американски представител описа пред The Intercept как Иран е успял да претовари многослойната ПРО със смесени вълни от дронове и балистични ракети, при което са поразени шест радара на зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot наред с други позиции на ПВО в периода от 8 до 22 юли.

Централното командване все още не е коментирало последната атака. В понеделник президентът Доналд Тръмп заяви, че се водят „добри разговори“ с Техеран, като има шанс за споразумение, докато иранското външно министерство отрече страната да е искала подновени преговори. Докато не се появи официално потвърждение или образен материал от Азрак, самото попадение остава недоказано; засега проверим е пускът от иранска територия.

Израел уби командира на дроновата клетка на „Хамас“ в централна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че са ликвидирали Хамам Еид, командира на клетката за безпилотни летателни апарати на Хамас в централната част на Ивицата Газа. Прецизният удар е бил нанесен в събота в района на централните бежански лагери – Дейр ал-Балах, Нусейрат, Бурейдж и Магази – а обявлението за него дойде ден по-късно.

Еид е отговарял за производство на дронове за въоръженото крило на движението, предназначени за удари по израелски военнослужещи и цивилни. Преди това е ръководил звено за дронове в централните части на анклава и участвал в планирането на въздушни атаки срещу израелски войски.

„Напоследък Еид опитваше да възстанови въздушните способности на терористичната организация Хамас в нарушение на споразумението за примирие“, гласи изявлението.

Заедно с изявлението армията публикува снимка на Еид, за която отбелязва, че е била открита по време на операции в Ивицата – детайл, който сам по себе си подсказва, че израелски части продължават да действат на терен в Газа.

Ликвидирането му се вписва в модел, затвърден през последните месеци: насочени удари срещу отделни фигури на Хамас, които Израел определя като заплаха, при формално действащо примирие. Само през май израелски удар уби ръководителя на въоръженото крило на движението – загуба, която беше потвърдена от Хамас. Прекратяването на огъня, постигнато с посредничество от САЩ, Египет и Катар, по 20-точковия план на президента Доналд Тръмп, влезе в сила на 11 октомври 2025 г. То върна обратно всички живи израелски заложници през същия месец и приключи размяната на тела до края на януари, но спорадичните израелски удари продължават, макар и съвсем ограничени като интензивност.

Палестинските власти и правозащитни организации алармират, че израелски обстрели, стрелба и въздушни удари продължават почти ежедневно ; палестински източници отчитат над 1000 загинали в анклава след 11 октомври, а ООН потвърди най-малко 629 загинали между октомври 2025 г. и април 2026 г. Двете воюващи страни тълкуват примирието по противоположен начин. Израел представя ударите като негово изпълнение – премахване на терористични бойци и способности, нарушаващи забраната за превъоръжаване на Хамас. Палестинската страна и част от международните наблюдатели описват същите тези удари като основното погазване на договореното, изтъквайки почти ежедневните израелски обстрели и високия брой убити при формално прекратена война. Вторият етап от плана на Тръмп – разоръжаване на Хамас, изтегляне на IDF и следвоенно управление на Газа – в продължение на месеци не е помръднал, а хуманитарното положение в анклава остава тежко.

Целенасочените израелски удари срещу програмата за дронове на Хамас отговарят на реален приоритет за Израел: през войната евтините баражиращи боеприпаси, атакуващи бронирана техника и пехота, се оказаха една от най-трудните за обезвреждане заплахи на бойното поле в ивицата Газа, а възстановяването на този арсенал е сред способностите, които израелското командване следи най-отблизо.

Ударът е поредната израелска стъпка за задържане възстановяването на дроновия капацитет на Хамас по време на примирие, чиято втора фаза остава блокирана. Дали подобни ликвидации ще спрат усилията за превъоръжаване или само ще ги отложат във времето, ще покаже развоят на крехкото примирие – линия, където двете страни продължават да си разменят удари и взаимни обвинения, без нито едната да обяви примирието за приключило.

E-11A пое на изток: САЩ разгръщат опорите на продължителна кампания срещу Иран

🇺🇸✈️🇮🇷 Най-новият самолет за управление и връзка на ВВС на САЩ отлетя на изток през Атлантика към Европа, при което авторитетен наблюдател на военния авиационен трафик определи това движение като „вероятно най-ясния индикатор досега, че Вашингтон се готви да възобнови продължителните бойни операции“ срещу Иран.

Според данните от транспондера, проследени в платформата Flightradar24, машината E-11A (борден номер 24-9049, позивна BACN33) е излетяла от авиобаза „Робинс“ в щата Джорджия в 19:36 ч. по Гринуич и около два часа по-късно се е намирала на височина близо 12 500 метра над Нова Скотия с курс в източна посока. Анализът е дело на британския експерт Джон – автор на популярния профил DefenceGeek в X и редактор в UK Defence Journal с над 93 000 последователи. Оценката му беше публикувана в края на още една нощ, в която американската бойна авиация нанесе удари по цели на територията на Иран.

Крайната дестинация не е посочена в летателния план, но маршрутът е добре познат: комуникационните самолети на ВВС на САЩ по правило прекосяват Атлантика, зареждат с гориво в авиобаза „Суда“ на остров Крит и продължават към Персийския залив, където се присъединяват към 430-а експедиционна ескадрила за електронна война. По абсолютния маршрут в края на януари премина и предишната ротация на флота, документирана от специализирания портал itamilradar – само месец преди началото на операция „Epic Fury“.

Зад тромавото име Battlefield Airborne Communications Node (BACN) се крие силно модифициран бизнес самолет Bombardier Global 6500, който изпълнява продължителни полети в стратосферата, където превежда и препредава в реално време данни на несъвместимите радиостанции и дигитални модеми на изтребители, бомбардировачи, дронове и сухопътни части. Концепцията възниква из планините на Афганистан, където планинските хребети прекъсваха връзката между наземните патрули в долините и поддържащата авиация. Оттогава насам малкото налични машини от този тип неизменно се изпращат в най-натоварените зони на военните операции.

Военните описват функцията на E-11A като „активна мрежова инфраструктура“ над бойното поле, а пилоти му предоставиха далеч по-простото прозвище „Wi-Fi в небето“. Колкото по-различен  е съставът на ударна авиационна група и колкото по-пресечен е теренът под нея, толкова по-незаменима е ролята на въздушния преводач. Още през април The Aviationist определи задачата на този вид самолети в ударната кампания над Иран като „невидима, но от критично значение“.

Самолетите с подобно оборудване са изключително малко на брой, поради което преслоцирането дори на една машина носи огромна оперативна тежест. Конкретният борд е най-модерният във флота, произведен през октомври 2024 г. и зачислен към последно сформираната 18-а ескадрила за въздушно командване и контрол в базата „Робинс“, първото такова звено на територията на САЩ. Макар и нов, той вече е изпълнил изпълнявал мисии в зоната на Централното командване (CENTCOM).

Междувременно бъдещето на тези самолети е обект на сериозни дебати във Вашингтон. ВВС обмислят да пенсионират флота от E-11A и да прехвърлят тяхната функция изцяло към сателитни комуникации, поради което Сенатът поиска официални обяснения за този план. Военната кампания срещу Техеран обаче засега натежава в полза на запазването им – малкото на брой машини изпълняват непрекъснати ротации между Джорджия и Близкия изток.

Ключовата дума в оценката на DefenceGeek е „продължителни“, а не „подновят“, тъй като въздушните атаки реално не са спирали – от 8 юли насам вълните от удари се изреждат една подир друга във всяка следваща нощ. Въпреки това президентът Доналд Тръмп уведоми Конгреса, че военните действия са „ограничени“, а досега те поразяваха предимно крайбрежните и южните райони на страната.

E-11A не носи въоръжение и точно затова прехвърлянето е по-информативно от изпращането на поредната ескадрила изтребители. Поддържащите и спомагателни системи – самолетите-цистерни, разузнавателните платформи и комуникационни ретранслатори – се разгръщат тогава, когато се готви постоянен, интензивен и устойчив темп на операциите, а не еднократен удар.

Кампанията, която тази инфраструктура трябва да обезпечи, продължава вече две седмици. На 7 юли, след като Революционната гвардия обстрелва три търговски кораба в Ормузкия проток, Тръмп обяви 60-дневния меморандум от Исламабад за окончателно приключил. В нощите срещу 8 и 9 юли Централното командване отчете удари по „над 80 цели“ в Южен Иран, а към средата на месеца – по нови 90, сред които постове за наблюдение, логистични възли, подземни складове и военноморски обекти.

Иран отговори с ракети по американските бази в Кувейт и Бахрейн. По данни на Пентагона от началото на тази фаза са загинали трима американски военнослужещи, а близо 100 са ранени (като 96% от ранените вече са се върнали в строя). В същото време CNN съобщава за най-малко 50 убити на иранска територия. Ормузкият проток де факто отново е блокиран за морския трафик, а американските сили са пренасочили седем търговски съда и са извадили от строя един, за да прекъснат морския трафик към и от иранските пристанища.

Успоредно с интензивните въздушни удари Пентагонът засилва и своята групировка в региона. Към Близкия изток се прехвърлят допълнителни изтребители, а на територията на Израел през последните дни кацнаха десетки самолети-цистерни – ресурс, без който дълга кампания в мащабите на Иран е практически невъзможна.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече посочи следващата мишена. „Ще ударим този район съвсем скоро, и то изключително тежко“, предупреди той на 21 юли, визирайки „Пикакс Маунтин“ – подземния комплекс „Кух-е Коланг Газ Ла“, който се намира на около 1,5 км южно от Натанц. Според израелското разузнаване именно там режимът е преместил хиляди центрофуги за обогатяване на уран. Съоръжението е вкопано на 100 метра под планината и по оценка на Института за наука и международна сигурност (ISIS) може и да се окаже невъзможно за поразяване дори от противобункерни бомби GBU-57 – най-тежкия конвенционален боеприпас, който е на разположение в американския арсенал. Това прави продължителния, многовълнов методичен натиск единствената възможна алтернатива за унищожаването му по въздух.

Морско ембарго срещу Рияд: хуситите затварят Баб ел-Мандеб за саудитските кораби

🇾🇪🛢️🇸🇦 Йеменските хути обявиха, че налагат пълна морска блокада на Саудитска Арабия във водите на стратегическия проток Баб ел-Мандеб, поставяйки под пряка заплаха втори ключов маршрут за износ на петрол от Близкия изток. Във обръщение, записано на видео, военният говорител на групировката Яхя Саре заяви, че мярката влиза в сила незабавно в отговор на десетилетната саудитска блокада над Йемен и скорошния въздушен удар срещу международното летище в Сана. Предупреждението идва в момент, когато Ормузкият проток, основен маршрут на петролни доставки, остава блокиран от Иран, което засилва опасенията от нов трус на глобалните енергийни пазари.

„Утвърждаваме правото на нашия велик народ да отговори на блокадата с блокада“, заяви той, като заплаши с готовността на неговите сили да отговорят на „всяко неразумно действие на безразсъдния саудитски враг с всеобхватна и решителна ескалация“. С това под пряка заплаха попада вторият ключов проток за износ на петрол от Близкия изток след като първият отново е блокиран от Иран от началото на месеца.

В изявлението не беше уточнено как точно ще се прилага ембаргото на практика. Заместник-ръководителят на медийната служба на хутите Насрудин Амер оповести, че Баб ел-Мандеб се затваря за саудитски кораби заради „несправедливата блокада над йеменците, продължила повече от 10 години“. За движението „Ансар Аллах“, определено за чуждестранна терористична организация от САЩ през март 2025 г. и основно звено в шиитската „Ос на съпротивата“, под чийто контрол се намира столицата Сана и голямата част от северен Йемен от 2014 г. насам, това значи пренасочване на морския натиск, вече изпробван върху Израел, срещу съседна държава, с която от 2022 г. формално поддържат примирие.

Залогът се определя от стратегията на географията. Баб ел-Мандеб, широк 32 км пролив между Арабския полуостров и Африканския рог, е южният вход към Червено море и Суецкия канал. Там обичайно минават около 12% от световната търговия и близо една четвърт от глобалния контейнерен трафик. Алтернатива е обиколният маршрут покрай нос Добра надежда. Според изчисления на американското правителство това добавя над 4300 км само за курса от Саудитска Арабия до САЩ, удължава плаването със седмици и води до рязък скок в разходите.

Ембаргото е кулминация на ескалация, започнала преди повече от седмица. На 13 юли удар срещу пистата на международното летище в Сана опита да попречи на кацането на самолет, превозвал лидери на хутите от Техеран, където са присъствали на държавното погребение на върховния лидер аятолах Али Хаменей, който беше убит при съвместен въздушен удар на Израел и САЩ в края на февруари. Версиите за нападението се разминават: хутите обвиниха Рияд, а министърът на отбраната на международно признатото правителство на Йемен заяви, че неговите сили са ударили пистата, за да блокират иранската машина. В крайна сметка самолетът кацна безопасно на друго летище.

Броени часове по-късно хутите изстреляха балистични ракети и дронове по международно летище „Абха“ в южната част на Саудитска Арабия – най-сериозният им удар по кралството от години.  Според сведения на саудитските власти ударът е бил прехванат и няма жертви. Целта обаче не бе избрана случайно: в годините преди примирието „Абха“ беше многократно поразявано, а ударът по рафинерията в Абкайк през септември 2019 г. (за която хутите поеха отговорност, но Вашингтон приписа на Иран) спря за дни близо половината от саудитския добив на петрол. Още на 13 юли хутите обявиха „фазата на деескалация“ за приключила.

Зад размяната на удари стои по-дълбок спор: кой контролира йеменското небе. Според експерти, цитирани от Асошиейтед Прес, провеждайки директен международен полет без разрешение от коалицията, водена от Рияд, хутите са направили опит да наложат ново статукво, при което самите те контролират въздушното си пространство. Коалицията държи този контрол от 2015 г., когато се намеси във войната срещу бунтовниците и наложи въздушна и морска блокада. Гражданската война, започнала с падането на столицата през 2014 г. и прогонила международно признатото правителство в изгнание, практически замръзна с влизането в сила на примирието от април 2022 г. Оттогава фронтовите линии бяха статични, а взаимните удари – прекратени. Сегашните събития са най-сериозното изпитание за това мирно споразумение до момента.

От края на февруари, когато САЩ и Израел предприеха мащабната си въздушна кампания срещу Иран, той държи затворен Ормузкия проток. Кратката пауза по време на примирието през юни приключи в началото на юли с рухването на меморандума от Исламабад. Оттогава Саудитска Арабия разчита на тръбопровода „Изток–Запад“ – трасе с дължина 1200 км от находища в Източната провинция до пристанищния терминал Янбу на Червено море, чийто капацитет през пролетта беше увеличен с цел да достигне 7 милиона барела дневно. Към март 2026 г. оттам се изнасяха около 5 милиона барела суров петрол дневно и 700–900 хиляди барела горива и нефтопродукти. Танкерите за Европа продължават на север през Суецкия канал, но тези за Азия се отправят на юг – именно през Баб ел-Мандеб. Според оценка на Rystad Energy, ембарго поставя под риск близо 2,5 милиона барела дневно. Според изчисления на Al Jazeera, едновременно затваряне на двата протока би блокирало около една четвърт от световните доставки на петрол и газ.

Дали обаче хутите наистина имат капацитет да блокират протока, е отделен въпрос. Прецедентът е пресен: по време на кампанията срещу корабоплаването заради войната в ивицата Газа движението атакува над 100 плавателни съда за няколко месеца и практически прогони по-голямата част от търговския флот от Червено море. Нападателните действия спряха едва след наказателната въздушна кампания на САЩ и Израел, която беше последвана от споразумение с посредничество от Иран през май 2025 г.

Днес обаче арсеналът на хутите е значително отслабен. Анонимни членове на движението заявиха пред AP, разтревожени от изтънелите запаси от дронове след предишната кампания, както и че войната срещу Иран е прекъснала каналите за доставки от Техеран. В същото време телевизията на хутите „Ал-Масира“ излъчи кадри от митинг с участие на хиляди техни поддръжници в град Иб и сходни демонстрации в провинциите Саада, Мариб, Хаджа и Таиз.

Поради това тежестта на обявеното ембарго едва ли ще се измерва в потопени кораби. Малко вероятно е хутите да повторят интензивността на атаките си от 2023–2024 г. Но опитът показва, че протокът може да опустее и без стотици директни попадения: няколко демонстративни удара бих били достатъчни, за да оскъпят драстично застрахователните премии и да пренасочат корабите около Африка.

Географията също играе в полза на Сана: от контролирания йеменски бряг кампанията от 2023–2024 г. успя да достигне корабите в пролива дори с ограничени средства – противокорабни ракети, безпилотни катери и морски мини.

За Рияд, който все още няма официална реакция, изборът е еднакво неизгоден в двете посоки: нов военен удар по Сана би затворил порочния кръг „блокада срещу блокада“, докато бездействието оставя постоянна заплаха над саудитския износ през Червено море.

От февруари насам световният петролен пазар се крепеше на едно водещо допускане: че докато Ормузкият проток е затворен, Червено море остава безопасно. В понеделник хутите поставиха под сериозен въпрос и това.

Сирия арестува ръководителя на зариновото Подразделение 417 на Асад

🇸🇾⚖️ Сирийските власти арестуваха бившия полковник Ахмад Хабиб Али – една от ключовите фигури в програмата за химическо оръжие на бившия режим на Башар ал-Асад, надзиравал производството на около 20 авиационни бомби със зарин, използвани срещу сирийски населени места в периода между 2013 и 2017 г. Министерство на вътрешните работи обяви ареста на 15 юли. Али е заловен в операция на силите за сигурност в крайбрежната провинция Латакия – родния регион на клана Асад и опора на бившия режим до самия му край.

Според изявление на министерството Али е ръководил Подразделение 417 – обект за химическо оръжие в района на столицата Дамаск, действал в структурата на Центъра за научни изследвания, където отговарял едновременно за складовете със зарин и производствените мощности. Предварително разследване сочи, че под негов надзор са произведени около 20 авиационни бомби, всяка от които с тегло 250 кг, заредени с нервнопаралитичното вещество, и именно те са били използвани при удари по сирийски градове и селища в периода 2013–2017 г. Ведомството определя задържания като една от ключовите фигури в програмата за химическо оръжие на режима и уточнява, че разследването продължава: всички приписвани престъпления трябва да бъдат документирани, преди случаят да бъде предаден на съдебните власти.

Центърът за научни изследвания, в чиято структура е действало Подразделение 417, е дългодишен гръбнак на сирийската химическа програма – формално цивилна изследователска институция, която десетилетия наред намира място в санкционните списъци на САЩ и ЕС като разработчик на бойни отровни вещества и средства за тяхната доставка. Комплексът в Барзе край Дамаск беше сред целите на съвместните ракетни удари на САЩ, Франция и Обединеното кралство през април 2018 г. в отговор на химическата атака в Дума.

Периодът, посочен в обвинението, съвпада с най-тежките години на химическата война на режима срещу собственото му население. През август 2013 г. ракети със зарин поразиха контролираните от опозицията предградия на Дамаск в Източна Гута и убиха над 1400 души по оценка на американското разузнаване и на правозащитни организации. Под заплахата от американска военна намеса Асад тогава се присъедини към Конвенцията за забрана на химическото оръжие и предаде около 1300 тона декларирани бойни вещества, изведени от страната и унищожени под международен надзор. Атаките обаче не спряха – разследванията впоследствие приписаха на режима нови удари със зарин и хлор в годините след разоръжаването. На 4 април 2017 г. авиационна бомба със зарин уби десетки цивилни в Хан Шейхун; съвместният разследващ механизъм на Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW) и Организацията на обединените нации (ООН) посочи сирийските ВВС като извършител, а три дни по-късно САЩ отвърнаха, нанасяйки удар с 59 крилати ракети BGM-109 Tomahawk по авиобаза Шайрат, откъдето е излетял самолетът. Прозорецът в обвинението срещу Али (2013–2017 г.) по този начин покрива почти изцяло годините, през които Дамаск по собствената си декларация вече не притежаваше химическо оръжие.

Арестът се вписва в засилената кампания за търсене на отговорност след падането на режима на Асад на 8 декември 2024 г. Правителството на Ахмед ал-Шараа задържа десетки бивши офицери и функционери за престъпления през годините на гражданската война, а по данни на Al Jazeera от април 2026 г. в страната се водят първите публични съдебни процеси. Успоредно с наказателната линия върви разоръжаването: новото правителство отвори за инспекторите на OPCW обекти, които бившият режим никога не декларира, и през май организацията съобщи, че в тях са открити десетки химически бомби и ракети, останали от арсенала на Асад. На 9 юли Изпълнителният съвет на OPCW върна на Сирия право на глас в организацията, което ѝ отне през 2021 г. заради отказа на Асад да декларира пълния обхват на програмата и заради повторна употреба на бойни отровни вещества; Сирия се превърна в първата държава членка, лишавана от глас в историята на конвенцията, отбелязва The National. Решението от 9 юли беше мотивирано със „съществена промяна в обстоятелствата“. Арестът в Латакия дойде едва шест дни по-късно.

Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR) нарече ареста „важна стъпка в усилията за разследване и наказателно преследване на престъпленията, свързани с употребата на химическо оръжие“ – в изявление на директора ѝ Фадел Абдул Гани, разпространено от държавната агенция SANA. Абдул Гани подчерта, че значението на Али надхвърля това на полеви изпълнител именно заради ръководната му позиция, която той заема в структурата на центъра, и настоя отчетността да проследи цялата политическа и военна верига на командването – от тези, които са планирали и наредили атаките, до онези, които са ги надзиравали. Той призова разследването да върви в сътрудничество с OPCW и останалите международни механизми, така че доказателствата да се съхранят, а делата да отговарят на стандартите за независимост, безпристрастност и справедлив процес. Откритите през май недекларирани запаси според него показват, че става въпрос за организирана институционална програма, а не за действия на отделни лица.

Отвъд самия наказателен акт стойността на ареста се крие в знанието, което задържаният носи. Лице, което е отговаряло едновременно за производството и складовете, знае какво е произведено, къде е съхранявано и какво липсва от декларациите, които Дамаск години наред подаваше на OPCW – точно разликата между декларирано и намерено, която инспекторите очертаха с находките си от май. Показанията му биха могли да затворят част от тази сметка и да захранят както вътрешните дела, така и международни разследвания, за които настоява правозащитната мрежа.

Самолетите-цистерни отново напускат „Ал-Удейд“ – този път към Израел

🇺🇸✈️🇮🇷 Самолети за дозареждане във въздуха на ВВС на САЩ отново напускат авиобаза „Ал-Удейд“ в Катар, като този път маршрутите им водят към Израел, където е фокусирана танкерната авиация преди възможно разширяване на кампанията срещу Иран. Днес сутринта британският мониторинг акаунт DefenceGeek и неговия Military Air Tracking Alliance (MATA) регистрираха поредните машини по това направление – движение „тази сутрин и снощи“, което самите те описват като постепенно, а не като масово. Ден по-рано съобщения, стъпили на данни от проследяване на въздушния трафик, посочиха най-малко четири KC-135 Stratotanker, прелетели от Катар до авиобаза „Овда“ в южната част на Израел.

Опразването на стоянките на „Ал-Удейд“ вече два пъти е предхождало голяма американска операция срещу Иран. През юни 2025 г. базата беше изпразнена от самолети и от голяма част от персонала само дни преди ударите по ирански ядрени обекти; иранският отговор – залп от около дузина балистични ракети именно срещу „Ал-Удейд“ – беше почти изцяло прехванат от батареите Patriot, но една от ракетите порази радарен купол. През февруари 2026 г. моделът се повтори в по-голям мащаб: сателитни снимки показаха как броят на KC-135 на стоянките се стопи от 15 на 7, а на 27 февруари танкерната авиация беше изнесена изцяло – в навечерието на съвместната въздушна кампания, започнала на 28 февруари с около 900 удара за 12 часа. Причината именно тези машини да тръгват първи формулира още през януари италианската мониторинг платформа itamilradar: цистерните са сред първите активи, които се разместват, когато щабът предвиди нужда от бързи или продължителни въздушни операции.

Настоящото преместване стъпва върху най-сериозната ескалация от пролетта насам. Меморандумът от Исламабад – 60-дневното удължаване на примирието, подписано от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан на 17 юни с посредничество от Пакистан – рухна в началото на юли: след ирански обстрел по търговски съдове в Ормузкия проток Тръмп обяви режима за прекратеняване на огъня за приключил, а през нощта срещу 8 и 9 юли Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи за удари по повече от 80 цели в Южен Иран. Техеран отвърна с удари по американските военни бази в Бахрейн и Кувейт, а на 13 юли каза, че е поразил два танкера в протока. Американският ултиматум от 10 юли – Техеран публично да се откаже от атаките срещу корабоплаването до събота – не получи желания отговор: говорителят на министерството на външните работи на Иран Есмаил Багаи заяви, че ще продължи да отговаря „твърдо“, и отхвърли нови преговори. Оттогава ударите не са спирали: към 16 юли американската авиация и флотът поразяваха цели около протока и по южното крайбрежие на Иран за пети пореден ден, като морската блокада на иранските пристанища беше наложена повторно. Посредническите усилия на Пакистан и Катар засега остават без видим резултат.

Решението, което движи потока на цистерните, изтече на 17 юли: след като на 15 юли в Ситуационната зала на Белия дом са му били представени нови военни планове, Тръмп обмисля офанзива, по-широка по обхват от сегашните удари около Ормуз, а администрацията е уведомила Израел, че изпраща „десетки“ самолети за дозареждане във въздуха – възстановяване на тяхната численост от началото на войната, съобщи Axios, позовавайки се на трима официални представители от двете страни. Израелската армия потвърди публично на 18 юли:

„Американският партньор реши да коригира разположението си в региона и като част от това решение, в координация с ЦАХАЛ, към наличните сили в Израел ще добавят допълнителни самолети за дозареждане.“ Първите 10 машини се очакваха до края на седмицата – този път не на летище „Бен Гурион“, а на бази на израелските военновъздушни сили.

От началото на войната в Израел са пристигнали над 60 американски въздушни цистерни, 33 от които се събраха на „Бен Гурион“; в пика на Epic Fury на летището стояха около 75 цистерни и транспортни машини – тогава при почти затворено небе и замрели граждански полети. С отвореното въздушно пространство и летния пътнически сезон обаче военното присъствие започна да струва скъпо на гражданския трафик: на 14 юли министърът на транспорта Мири Регев сложи таван от 20 американски самолета на летището, въпросът стигна до премиера Бенямин Нетаняху и компромис прати новите цистерни на военни летища като „Хацор“ и „Неватим“. Около 30 самолета все пак остават на „Бен Гурион“ и още толкова – на „Рамон“ в пустинята Негев. Междувременно Израел изгражда и собствен капацитет: в края на май израелските ВВС приеха на „Неватим“ първия си самолет-цистерна KC-46 – попълнение, отговарящо точно на ограниченията, оголени от кампанията срещу Иран.

Изборът на Израел за тил отразява преди всичко колко уязвими станаха алтернативите. „Ал-Удейд“ остава най-голямата американска военна база в Близкия изток и домакин на предно разположен щаб на CENTCOM. Тя се намира на около 300 км през Персийския залив от бреговете на Иран, в обсега на практически целия му арсенал от ракети и дронове – и войната през пролетта го показа нагледно. Само в първите няколко дни на „Epic Fury“ ПВО на Катар отчете 101 балистични, 3 крилати ракети и 39 камикадзе дрона към въздушното пространство на страната, а на 3 март министерство на отбраната в Доха потвърди, че 1 от 2 ирански ракети е поразила самата база.

Сателитни изображения, публикувани от Al Jazeera, документираха повредена антенна решетка на радара за ранно предупреждение AN/FPS-132, оценяван на 1,1 млрд долара, а през юни Air & Space Forces Magazine разкри, че ирански удар е извадил от строя и Обединения център за въздушни операции (CAOC), ръководил американските въздушни кампании в региона повече от две десетилетия: сградата е била празна, защото в очакване на ударите Пентагонът е командвал операцията от базата „Шоу“ в Южна Каролина. Тази седмица аерокосмическите сили на Революционната гвардия (определена от САЩ за чуждестранна терористична организация) обявиха нов удар, унищожил въздушни цистерни и радарни комплекси – твърдение, останало без визуално потвърждение. Алтернативите в дълбочина на Арабския полуостров също се оказаха уязвими: при ирански далекобоен удар по саудитската база „Принц Султан“ през март бяха повредени 5 цистерни, а йорданската „Мувафак Салти“ е претъпкана с бойна авиация и не може да побере десетки допълнителни машини.

Израел излиза най-защитеното място в театъра на бойните действия по две причини, взаимно подсилващи се причини. Първата е възпирането: по думите на израелски служители пред Axios Иран засега се въздържа от преки удари по страната, знаейки, че те биха отключили особено мощен отговор. Втората е аритметиката на самия ирански ракетен арсенал. Базите в Залива се достигат от ракетите с малък обсег (от 300 до 1000 км), от които по американска разузнавателна оценка, цитирана през април от The Wall Street Journal, Иран продължава да държи хиляди. До Израел обаче стигат само далеч по-редките системи със среден обсег, а именно този запас беше свит най-осезаемо от войната: около 2500 ракети, способни да достигнат Израел, в началото ѝ по оценка на израелската армия – малко над 1000 към 5 април, по оценка на офицер от ВВС на Израел. Иран е способен да удря Израел – стори го многократно през март и април, с твърде ниска точност, която компенсира с касетъчни бойни части, отбелязва Институтът за изследване на войната (ISW) – но всяка изстреляна далекобойна ракета днес е трудно заменима: през май командващият CENTCOM адмирал Брад Купър свидетелства пред Сената, че съюзническите удари са повредили или унищожили над 85% от цялата отбранително-промишлена база на иранските балистични ракети, дронове и флот. Затова остатъкът видимо се пести – още към края на войната Техеран все повече заменяше ракетите с дронове, за да съхрани тънкия си запас, а огънят му днес се изсипва върху близките, по-достижими цели в Залива.

Никоя продължителна въздушна кампания над Иран не може да мине без самолетите-танкери: те са малко на брой, бавни, беззащитни и незаменими, а всяка формация от изтребители и бомбардировачи зависи от тяхното гориво – затова преместването им едновременно ги пази от ракетите и ги приближава до бъдещи работни орбити. Потокът при това е насочен към театъра, не извън него: Пентагонът не разреждат своето присъствие в Близкия изток, а го пренарежда и уплътнява. Възможно е и по-тясно четене – след ударите срещу Бахрейн и Кувейт и претенциите на Гвардията към самия „Ал-Удейд“ изнасянето на уязвими единици е елементарна предпазливост, каквато Вашингтон прояви още в средата на януари, когато първите танкери напуснаха базата с изключени транспондери в разгара на протестната вълна в Ислямската република: шест седмици преди „Epic Fury“ все пак да започне. Двете обяснения не се изключват: цистерните, които днес се пазят, утре пълнят резервоарите на ударните формации. Индикаторите сочат към подготовка, която запазва избора отворен – постепенното темпо на изтеглянето далеч от светкавичното опразване в края на февруари предполага, че окончателно решение за голямата офанзива вероятно все още не е взето, но всеки следващ полет на танкери към Израел ни доближава до този момент.

Сблъсъци в Азаз между Общата сигурност и командири на бивши протурски фракции.

🇸🇾🇹🇷 Призори в неделя, 19 юли, град Азаз в северната сирийска провинция Алепо осъмна под тревога. Патрул на вътрешните сили за сигурност беше обстрелян при опит да прекрати въоръжен сблъсък в града. В отговор властите разположиха значителни подкрепления, бронирана техника и военна полиция в кварталите и на ключовите входове на града.

Кадрите, разпространени в ранните часове на деня от местни канали, руската държавна медия RT на арабски език и други регионални издания, показват засилено присъствие на силите на „Общата сигурност“. Това е структурата, чрез която правителството на Ахмад аш-Шараа налага контрол в бившите зони на въоръжената опозиция. Инцидентът противопостави тази централизирана власт на командири от протурски фракции, които до падането на режима на Асад бяха част от Сирийската национална армия (СНА).

Според първоначалните данни, повод за напрежението е личен спор между военни командири, прераснал в престрелка в рамките на града. При намесата на патрул на вътрешната сигурност срещу него е открит огън – моментът, в който агресията се насочи директно срещу държавните институции. Фракции, свързани със СНА, мобилизираха свои привърженици по улиците в знак на протест срещу органите на реда. В едно от своите заглавия RT дори определи ситуацията като „подстрекаване към сблъсък със силите за сигурност“. Досега властите не са разкрили самоличността на стрелците, нито конкретни детайли за обстоятелствата. Липсва и официално потвърждение за жертви сред цивилното население или служителите на реда. Местни лидери и старейшини призоваха за спокойствие, за да се предотврати изпадането на града в спирала на беззаконие.

От своя страна, правителството представя събитията в различна светлина. Инцидентът съвпадна с мащабна операция на компетентните органи в Азаз и околностите му, насочена срещу мрежи за разпространение на наркотици. Тази кампания е част от усилията за справяне с трафика, който все по-осезаемо подкопава местната стабилност. Наличната информация не дава категоричен отговор дали въоръжените лица, стреляли по патрула, са бойци на фракциите, членове на наркокартели, или съвместяват двете роли. Засега държавната версия (сблъсък по време на антинаркотична операция) и тази на опозицията (ескалация по старата фракционна разделителна линия) съществуват паралелно, без независими източници да могат да потвърдят категорично една от тях. Безспорен остава единствено фактът кои са страните от двете страни на барикадата: държавният апарат за сигурност срещу въоръжени формирования и техните цивилни симпатизанти, свързани с бившите структури на СНА.

В миналото Азаз служеше като седалище на Сирийското временно правителство и административен център на протурския север – стратегическа зона, изградена и поддържана с подкрепата на Анкара от началото на операция „Щита на Ефрат“ през 2016 г. Градът дълго време бе и основен бастион на „Ал-Джабха аш-Шамия“ (Левантийския фронт). Тази фракция го държеше под почти пълен контрол и за разлика от Ал-Баб, Африн и други части на Северно Алепо, успяваше да го предпази от вътрешни междуособици. Парадоксът е, че именно в този традиционно спокоен град ескалацията прерасна в директен конфликт с държавната власт.

Оголената разделителна линия не е нова. Още преди падането на Асад, отношенията между групировката на аш-Шараа (тогава „Хаят Тахрир аш-Шам“ / HTS – водещата сила в офанзивата, свалила режима през декември 2024 г.) и протурските фракции от СНА бяха трайно обтегнати, стигайки на моменти до открити сражения. През есента на 2022 г. Трети корпус на СНА влезе в конфликт с дивизиите „Хамза“ и „Сюлейман Шах“ („Ал-Амшат“), подкрепени тогава от HTS, чиито колони навлязоха в Африн и Ал-Баб. По-късно, през лятото на 2024 г., вълна от протести заля именно Азаз, Африн и Ал-Баб. Те бяха насочени както срещу Временното правителство, така и срещу тогавашните опити за нормализиране на отношенията между Турция и режима в Дамаск.

След падането на режима HTS се саморазпусна, а аш-Шараа оглави Сирия като временен президент. През юли 2025 г. САЩ извадиха организацията от списъка си с терористични групировки. Съставеното на 29 март 2025 г. ново правителство обяви разпускането на СНА и интегрирането на нейните фракции в единните Сирийски въоръжени сили. Този процес премина неравномерно: на места чрез политически компромиси, при които бивши командири получиха офицерски чинове и постове, докато другаде интеграцията остана напълно недовършена.

Именно този дефицит на завършена интеграция проличава днес в Азаз. Макар престрелката да има локален характер и да няма потвърдени жертви, тя пренесе латентното напрежение между централната власт и протурските фракции в града, който най-дълго бе останал изолиран от подобни сблъсъци. Сливането на бившите структури на СНА с държавния апарат очевидно протича фрагментирано. Там, където то е само фиктивно, един битов спор между командири и рутинна полицейска намеса се оказват достатъчни, за да провокират въоръжена съпротива и открит уличен бунт срещу държавата. Фактът, че президентът аш-Шараа е принуден активно да балансира тези вътрешни търкания, пролича само дни по-рано: на 15 юли той смени началника на разузнаването, заменяйки Хусейн ас-Салама с Абдулкадер ат-Таххан. Според местни източници, този ход е опит за потушаване на съперничествата дори в тясното ядро на бившата HTS.

Сирия спря танкер с оръжие за Хизбула при Ал-Танф.

🇸🇾⚔️🇮🇷 Сирийските власти осуетиха опит за контрабанда на модерно оръжие за ливанската Хизбула, скрито в цистерна, пътувала към Баниас, пристанищен град на Средиземно море в провинция Тартус. Министерство на вътрешните работи в Дамаск обяви акцията на 16 юли, въпреки че е била проведена 9 дни по-рано, при граничния пункт Ал-Танф, където рутинна проверка прераснала в щателен обиск. Според министерството събраните доказателства потвърждават, че пратката е трябвало да прекоси територията на Сирия и да достигне Ливан „в полза на терористичната милиция Хизбула“.

За разлика от предишни операции по същите маршрути, този път цистерната е транспортирала богат набор от съвременни системи и компоненти: FPV дронове, макари с оптично влакно за тяхното управление, бойни глави за дронове, противотанкови ракети (сред които иранската „Алмас“) и компоненти за крилати ракети. Някои от тези оръжия вече бяха вкарани в масова употреба от Хизбула по време на скорошния си сблъсък с Израел, пратката попълва точно този арсенал, с който групировката воюва. Наличието на оптично влакно е показателно само по себе си. То прави дроновете имунизирани на лектронно заглушаване и се превърна в един от малкото начини да се удари цел, защитена от системи за радиоелектронна борба. Появата му в контрабандния товар сочи, че снабдителите на групировката търсят точно тази устойчивост на смущения.

Според данни на сирийски официални лица, цитирани от Ройтерс, оръжието, скрито в цистерната на път за крайбрежния град Баниас, е намерено именно след обстоен оглед на пункта Ал-Танф. В отговор иракският премиер Али ал-Зайди разпореди сформирането на разследваща комисия, която да съгласува действията си със сирийските власти и да установи обстоятелствата около осуетения трафик от Ирак през сирийска територия. Според иракски представител шофьорът на цистерната е заявил, че „служители на граничния пункт Ал-Уалид“ (от иракската страна на границата) са съдействали за пренасянето на оръжието.

Сирия стана транзитен коридор за иракски петрол, откакто войната с Иран през февруари и затварянето на Ормузкия проток доведоха до отрязване на обичайния износ по вода. Федералните власти в Ирак обявиха своето намерението си да използват сирийското средиземноморско пристанище Баниас като ключов възел за петролния си износ. Щом товарните съоръжения бъдат напълно готови, суров петрол ще може да тече от Ирак през Сирия в обем от около 50 000 барела на ден – информация, споделена пред Ройтерс през юни от двама представители на Министерство на петрола на Ирак. Този нараснал поток от петролни доставки през Сирия обаче отвори и нови възможности за поддръжниците на Хизбула в Иран и Ирак да прикриват пратки за ливанската групировка. Икономическият канал сега пренася и товар, който икономиката не е поръчвала: колкото повече законни цистерни поемат на запад към Баниас, толкова по-плътна става маскировката, зад която може да се скрие една незаконна машина.

Задържането съвпада с момент, когато американският президент Доналд Тръмп многократно даде знак, че иска да отреди на Сирия роля в разоръжаването на Хизбула – включително подхвърляйки възможността за сирийско навлизане в Ливан за операции срещу нея. Макар Дамаск да отхвърли този вариант, сирийските власти са поели ангажимент да не допускат тя да се превъоръжава и да възстановява бойния си потенциал през тяхна територия. От падането на режима на Башар ал-Асад, който от десетилетия насам беше съюзник на групировката и ключов организатор на нейното въоръжаване – новото правителството полага системни усилия да прекъсне снабдителните ѝ линии и да осуети логистичното ѝ презареждане.

Това е поредният епизод от една все по-дълга серия от подобни операции. Ден преди примирието между Израел и Хизбула официално да влезе в сила на 17 април, сирийските власти съобщиха, че са прехванали контрабандна пратка на 6000 взривателя за самоделни взривни устройства. На 14 март бяха иззети общо пет противотанкови ракети „Конкурс“, последвани на 20 март от конфискация на леко стрелково оръжие, гранатомети и взривни вещества. Още по-рано, на 26 януари, в превозно средство в провинция Хомс бяха открити 9 противотанкови ракети „Конкурс“, 68 бойни глави за гранатомети, две 107-мм ракети и 5 кутии боеприпаси за картечница БКС, а на 1 февруари поредица от операции около Дамаск извади от обращение партида дронове. Тази тенденция започна още в края на предходната година: на 10 декември сирийските сили за сигурност иззеха 42 ПТУР „Малютка“ и 4 системи „Метис“ при операция в източните предградия на Дараа, а на 3 декември обиск край Дамаск разкри 1250 мини с монтирани взриватели.

Хронологията на всички тези събития разкрива важна закономерност. До юли арестите бяха концентрирани на запад – по границата с Ливан, около Дамаск, в Хомс и Дараа, т.е. традиционните кратки маршрути към Ливан. Пратката при Ал-Танф обаче измества географията на изток към границата с Ирам и се прикрепя не към таен контрабанден път, а към новооткрития петролен коридор. Точно тази разлика има стратегическа тежест: новината не е просто, че оръжие пътува към Хизбула, това се случва отдавна и по много канали, а че трафикът вече разполага с търговска артерия, чийто обем расте по икономически причини. Всяка нова законна цистерна към Баниас е нова възможност за прикритие. Ако петролният поток достигне обявените 50 000 барела на ден, интензивността на трафика ще работи изцяло в ущърб на проверяващите органи.

САЩ трупат самолети-цистерни в Израел пред възможен голям удар по Иран

🇺🇸🛩️🇮🇷 10 въздушни танкера от състава на Военновъздушните сили на САЩ пристигнаха в Израел през последните два дни. За първи път от началото на операцията те няма да се намират на международно летище „Бен Гурион“. Вместо това машините ще бъдат разположени в бази на израелските ВВС, за да се избегне логистичното задръстване, предизвикано от тяхното присъствие на основния граждански въздушен терминал в страната. Информацията бе съобщена от местното издание Ynet, според което общият брой на американските самолети-цистерни в Израел вече надхвърля 60. Според медията 30 от тях се намират на летището край Тел Авив, а отряд с такава численост е дислоцирана на авиобаза „Рамон“ в пустинята Негев.

Това струпване на сили се случва в момент, в който за седма поредна нощ Вашингтон нанася удари срещу ирански цели близо до Ормузкия проток и обмисля разширяване на военната кампания срещу Ислямската република отвъд настоящата морска блокада. По данни на Axios САЩ са уведомили Израел за намерението си да изпратят десетки допълнителни презареждащи самолети. Това решение е взето след съвещание във вторник в Ситуационната зала на Белия дом. Тогава пред президента Доналд Тръмп са били представени няколко нови плана на военните, а сред обсъжданите варианти са били удари по иранска инфраструктура, включително електрически централи и обекти от ядрената програма. През последните дни американските сили поразиха най-малко седем моста в близост до Бандар Абас, а Иран отвърна със засилен обстрел срещу бази на САЩ в Йордания, Катар, Бахрейн, Ирак и Кувейт.

В случая става дума предимно за самолети-цистерни KC-135 Stratotanker и по-новите KC-46 Pegasus. Тези машини сами по себе си не носят оръжие и не поразяват цели, но значението им е стратегическо – те са скелето, върху което стъпва всяка продължителна въздушна кампания на дълги разстояния. Изтребител, излетял от Средиземно море или Персийския залив за нанасяне на удари по вътрешността на иранската територия, би изразходвал горивото си много преди да достигне целта и да се завърне. Без веригата от зареждания във въздуха обсегът и времето му за действие над обекта са крайно недостатъчни. Именно тези машини осигуриха гориво за израелските изтребители по време на операция „Epic Fury“ през февруари – съвместната въздушна офанзива, която още в първите си часове обезглави военно-политическия и научен елит на иранския режим. Ето защо броят на танкерите е по-точен критерий за мащабите на подготвяната операция, отколкото всяко политическо изявление: голяма военна кампания дълбоко в Иран е невъзможна без тях, а 60 самолета-цистерни не се прехвърлят през половината свят само за демонстрация на сила.

Присъствието на военна авиация на летище „Бен Гурион“ обаче доведе до застой в гражданските полети в разгара на летния сезон. Това принуди министъра на транспорта Мири Регев да разпореди част от машини да бъдат изтеглени, за да не се блокира трафикът на пътниците. „Няма да позволим на летище „Бен Гурион“ да кацат американски самолети-цистерни над договорения лимит от 20 бройки“, заяви тя. Последва остра реакция от Централното командване на САЩ (CENTCOM). Оттам предупредиха, че подобно ограничение може да подкопае оперативната гъвкавост, тъй като танкерната авиация е „стратегически актив“ на САЩ в Близкия изток и неделима част от съвместната подготовка за операции срещу Иран. В крайна сметка бе постигнат компромис новите машини да бъдат разположени в бази на израелските ВВС (като „Рамон“), вместо на гражданския терминал. Това избегна прекия сблъсък, но без да реши проблема напълно.

Анализатори, цитирани от The War Zone, смятат, че преместването от „Бен Гурион“ е добре координирана и калибрирана стъпка, а не ограничение. Гражданското летище притежава сериозно географско предимство, тъй като е разположено централно и се намира под чадъра на интегрираната противовъздушна и ракетна отбрана на Израел. Това го прави едно от най-сигурните места за американската авиация в регион, където предните бази (като „Принс Султан“ в Саудитска Арабия и „Ал Удейд“ в Катар) са силно уязвими за ирански ракетни удари. Военните плановици могат да компенсират това преместване, като организират или изнесат част от зоните за презареждане във въздуха към други летища. При внезапна ескалация обаче наличността на гориво в небето пряко определя колко изтребители могат да останат в боя и за колко време, така че всяко разпръскване на силите се заплаща с по-нисък интензитет на полетите.

Натрупаните факти сочат по-скоро към подготовка на способности, отколкото към вече взето решение за масиран удар. Концентрацията на танкери, изборът на защитени летища и дискутираните планове в Белия дом създават готовност за продължителна кампания срещу Иран, но към момента няма публични данни, че съответната заповед е дадена. Президентът Тръмп, който на 7 юли обяви меморандума от Исламабад за невалиден и поднови мащабните действия, досега ограничава операцията до рамките на морска блокада около Ормузкия проток. Това включва обезвреждане на танкери, поразяване на мостове и други цели по крайбрежието, но не и стратегически удари по енергийната и ядрената инфраструктура, каквито се обмислят в момента.

Ако след самолетите-цистерни в региона започнат да пристигат и допълнителни ударни платформи – като изтребители-бомбардировачи F-15E, стелт изтребители F-35 или допълнителни боеприпаси с голям обсег, – а целите се изместят от крайбрежието към обекти във вътрешността на страната, това ще бъде ясен знак, че голямата операция е пред прага си. Обратно – ако броят на танкерите се стабилизира, а ударите останат ограничени до защита на корабоплаването в Ормузкия проток, натрупаната авиация ще се окаже по-скоро лост за преговори и застраховка срещу непредвидени обстоятелства, отколкото увертюра към нова офанзива. Засега в Израел продължават да пристигат машините, които правят втория сценарий възможен, но все още не и неизбежен.

Ирански дрон подпали склад на изпълнител на Пентагона в Кувейт

🇮🇷💥🇰🇼 Ирански дрон камикадзе удари и подпали складова база на Kuwait and Gulf Link Transport (KGL), цивилна логистична компания с дългогодишни договори с Пентагона, разположена в промишлената зона Мина Абдула южно от Кувейт Сити през изминалата нощ. Революционната гвардия (IRGC) бързо пое отговорност за удара, определяйки атаката като насочена срещу „главния център за логистика и поддръжка на американската армия в Западна Азия“, извършено в четвъртата вълна на кампанията ѝ „Наср-2“ срещу цели в Персийския залив.

Кадри, геолокирани от CNN, показват дрон Шахед-136, който се спуска към вече горящия склад и отключва мощна експлозия. Видеокадри от мястото улавят ограден складов комплекс, погълнат от пламъци, вторична огнена топка, издигаща се над стените, и кувейтски аварийни екипи, скупчени пред портала. Че тази сграда гореше още преди дронът да я порази, CNN отбелязва изрично – без да установи какво е подпалило първия пожар, дали по-ранен снаряд от същата вълна, или детонация в самия склад.

Пропастта между иранското твърдение и това, което всъщност се вижда на кадрите, е огромна. KGL не е военна база, а търговско дружество на територията на Кувейт, но и не съвсем без връзка с американското присъствие: компанията е сред основните снабдители на въоръжените сили на САЩ в Близкия изток от десетилетия. През 2018 г. Агенцията за отбранителна логистика (DLA) ѝ възложи договор за до 1,38 млрд. долара да доставя храна на над 20 000 американски военнослужещи в Кувейт, Ирак и Йордания; армията ѝ предложи и отделен договор за тежък линеен транспорт в зоната на отговорност на Централно командване (CENTCOM). Именно този профил – цивилен изпълнител, който храни и снабдява американски военни бази – Гвардията раздува до „главния“ военен логистичен център на цяла Западна Азия. Дали точно поразеният склад е съхранявал стоки, предназначени за тези бази, на този етап не е известно; CNN изрично посочва, че американска връзка със самата сграда не е потвърдена.

Иронията се подсилва от това какво всъщност представлява Кувейт за американската армия. Държавата е най-големият плацдарм на САЩ в Близкия изток – около 13 500 военни, разпределени в три големи военни бази: „Кемп Арифджан“, „Али ал-Салем“ и „Кемп Бюринг“. Именно „Кемп Арифджан“, а не някакъв търговски склад, е логистичният гръбнак на Централното командване на САЩ – предна щабквартира на Сухопътното командване на САЩ (ARCENT) и струпване на бойна техника, достатъчна да въоръжи цяла дивизия. Тъкмо тази истинска опора остана недокосната зад базовата отбрана, докато ударът, обявен за „унищожаване на главния логистичен център на американската армия“,  се стовари върху склада на цивилен изпълнител.

Ударът се вписва в разгаряща се ответна кампания. След като Исламабадският меморандум – 60-дневното примирие, договорено през юни с посредничеството на Пакистан – се срина на 7 юли, американските сили подновиха мащабните си удари по южното крайбрежие на Иран: според данни на CENTCOM срещу 80 цели в нощите срещу 8 и 9 юли, сред тях Бандар Абас, Бушер и петролният терминал на остров Харг. Техеран отвърна, като насочи ракети и дронове към американски обекти и свързана с тях инфраструктура из целия регион – Кувейт, Бахрейн, Катар и Йордания. Само за Кувейт това е поредният удар в последната седмица. На 3 юни ирански дрон „Шахед“ порази Терминал 1 на международното летище, уби индийски гражданин и рани над 60 души; на 12 юли ракетен удар засегна 3 гранични поста и офшорна петролна платформа, което рани един работник. При последната вълна Министерство на отбраната на Кувейт съобщи, че е прехванало 3 балистични ракети, 1 крилата ракета и 10 дрона, навлезли във въздушното пространство; паднали отломки нанесли материални щети на няколко места, а един човек потърсил медицинска помощ.

Иранските твърдения обаче рядко издържат на проверка и разминаването с KG предствлява модел, а не изключение. Още при удара по летището на 3 юни Техеран направи точно обратното на сегашното: отрече да е поразявал целта и приписа пожара на дефектирала американска батарея „Пейтриът“. При вълната от 8 юли пък обяви „координиран удар по 85 американски военни цели“ в Кувейт и Бахрейн – число, което нито Кувейт, нито Бахрейн потвърдиха; на 14 юли към списъка беше прибавена разрушена рампа за дронове MQ-9 в авиобаза „Али ал-Салем“, а щетите по нея останаха непроверени. Между отричането на едно попадение и увенчаването на следващото с ранг на „главен команден център“ работи една и съща логика: претенцията се нагажда към наратива, не към реалността.

Израел насрочи изборите за 27 октомври 2026 г.

🇮🇱🗳️ Управляващата коалиция в Израел, водена от премиера Бенямин Нетаняху, обяви в неделя, че предстоящите избори ще се проведат на 27 октомври 2026 г. Това е последната възможна дата за провеждане на вота, което означава, че правителството ще е изкарало пълния си мандат.

Това означава, че предстоящите избори ще станат първите от 1988 г. насам, които ще бъдат проведени на първоначално планираната дата. Кнесетът също ще прекрати заседанията си на предвидената дата – този петък, 17 юли.

През последната очаквана седмица от работата на 25-ия парламента коалицията се стреми да подсигури възможно най-много политически постижения чрез законодателство, включително мерки, свързани със съдебната реформа, и облекчения за ултраортодоксалната общност.

Остава неясно колко от тях ще успее да приеме предвид ограничения график, продиктуван от излизането на Кнесета в колегиален отпуск този петък и факта, че пленарните дебати по законопроектите на второ и трето четене могат да продължат много часове.

Правният съветник на Кнесета, адвокат Сагит Афик, заяви по време на дискусия, че няма нужда от закон за разпускане на Кнесета – каквато е обичайната практика на коалицията – тъй като законовата дата за изборите е 27 октомври и няма намерение за съкращаване мандата на парламента. В същото време той препоръча 17 юли да бъде официално определен за начална дата за парламентарната ваканция преди изборите.

Хамас обяви оставката на т.нар. Комитет за извънредни ситуации.

🇵🇸 Хамас обяви оставката на т.нар. Комитет за извънредни ситуации – структурата, която ръководи управлението на палестинския ексклав, в подготовка за предаване на властта към технократския орган, наречен Национален комитет за управление на Газа, съобщи изданието The Times of Israel.

В съобщението си политическото крило на Хамас увери, че всички държавни служители ще продължат да предоставят услугите както обикновено, определяйки ги като „обществени служители, готови да работят под отговорността на Националния комитет за администриране на Газа". Хамас каза още, че е завършил всички административни стъпки, нужни за предаване на властта.

„Ръководителят на извънредния комитет на правителството Мохамед ал-Фара официално подаде оставката си", заяви Исмаил ал-Тхавабта, ръководител на правителствената пресслужба на Хамас.

Комитетът, воден от палестинския технократ Али Шаат, беше учреден от Съвета за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп в рамките на неговите усилия за постигане на примирие между Израел и Хамас през октомври 2025 г.

Ходът изглежда цели да покаже, че терористичната групировка е готова да предаде управлението на Газа на технократите съгласно 20-точковия мирен план, въпреки протакането по изискването да се разоръжи. Той сякаш бележи и значителен политически обрат за Хамас, който управлява Газа, откакто през 2007 г. изтръгна контрола със сила от съперничещото палестинско движение Фатах.

След съобщението Съветът за мир заяви, че ще преценява развитието в Газа „по дела, а не по обещания".

Съветът е „взел под внимание" изявлението на Хамас, гласи съобщение, в което се допълва, че „в крайна сметка оценката ни ще се ръководи от делата, а не от обещанията, за да бъдат посрещнати неотложните нужди на хората в Газа". Той добави, че очаква да придвижи „механизмите за прилагане, необходими, за да може Националният комитет за администриране на Газа да поеме пълната управленска власт", като в същото време подчерта, че това ще изисква „съсредоточаването на цялото оръжие под контрола на НКАГ, както е предвидено във Всеобхватния мирен план за Газа и в Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН".

„Истинското предаване на власт трябва да позволи на НКАГ да упражнява своя мандат самостоятелно, включително да взема поверените му административни и управленски решения", заяви Съветът.

Израелски представител омаловажи значението на този ход, определяйки го „пиар без никаква същина" „Хамас се опасява, че ще обявят, че нарушава споразумението, и затова протака и разиграва пиар", заяви той пред обществената медия „Кан".

Палестински източник, запознат с въпроса, заяви пред The Times of Israel, че ходът на Хамас цели да превърне съществуващата структура на движението в служебна рамка, а същевременно засили натиска върху Съвета за мир и Израел да позволят на НКАГ да влезе в Газа.

Миналия месец дипломати от всяка от страни посредници в Близкия изток (Египет, Катар и Турция) заявиха, че Хамас се стреми да проточи преговорите по въпроса за разоръжаването, но изтъкнаха още, че отказът на Израел да спазва условията по първата фаза от примирието от октомври 2025 г. също се е оказал сериозна пречка.

Наред с ударите срещу терористи из цяла Газа израелската армия бавно измества границите на зоната в анклава, която все още е под неин контрол, като твърди, че сега държи поне 60 процента от ивицата вместо около 53-те процента, които владееше след изтеглянето си в първия ден на примирието. Нетаняху заяви миналия месец, че е наредил на армията да превземе допълнителна територия – до 70% от анклава.

В районите, които Израел не контролира, Хамас остава фактическото правителство на анклава, като според съобщенията поддържа контрола си, екзекутирайки противниците си и онези, които смята за заплаха за властта си.

„Хамас предприе нова стъпка – вече няма да отговаря за ивицата Газа, за да отнеме всякакви поводи на окупацията, която продължава агресията си и войната си на изтребление", заяви говорителят на Хамас Хазем Касем пред AFP.

„Надяваме се на бързото влизане на Националния комитет за администрирането на Газа, а Хамас потвърди готовността си да предаде правителствените си отговорности на комитета, за да осигури неговия успех."

По-рано представител на Хамас заяви пред AFP, че групировката вече е уведомила другите палестински фракции за своето решение по време на среща в Кайро наскоро. „Фракциите приветстваха решението на Хамас, определяйки го като сериозна стъпка към това Националният комитет да поеме управленската си роля", каза представителят.

НКАГ остава със седалище извън Газа от месеци – според съобщенията заради израелски възражения срещу влизането му в опустошената от войната територия.

Хамас и други палестински фракции проведоха няколко кръга преговори в Кайро с посредниците, за да сближат позициите си, особено по втората фаза от примирието в Газа.

Първата фаза включваше освобождаването на последните израелски заложници, държани от Хамас, в замяна на палестински затворници по обвинения, свързани със сигурността, държани от Израел.

Преходът към втората фаза, който трябваше да включва разоръжаването на Хамас и постепенно изтегляне на израелските сили от Газа, е блокиран от месеци. По плана на Тръмп Израел ще се изтегли напълно едва след окончателна проверка, че терористичните групировки в ивицата са се разоръжили.

Хамас настоява за създаването на палестинска власт, преди изобщо да обмисли участие в разоръжаването на каквато и да е част от арсенала си. Въпросът за следвоенното управление на ивицата Газа е основната пречка в преговорите по прилагането на втората фаза. Израел отхвърля каквото и да е завръщане на власт на Хамас, но отхвърля и директно поемане на управлението от Палестинската автономия, която обвинява в подкрепа за тероризма.

Израел започна войната в Газа след клането на Хамас в Южен Израел на 7 октомври 2023 г., при което бяха убити около 1200 души, а още 251 бяха отвлечени. Въпреки постигнатото през октомври примирие Израел продължава да нанася удари по онези, които определя като терористични бойци, представляващи заплаха за израелските войници в над половината от ивицата, държана от армията.

В понеделник Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че въздушен удар в северната част на Газа през уикенда е насочен срещу петима бойци на Хамас, които се опитвали да възстановят тунелна система. Според IDF тунелът се е намирал на запад от Жълтата линия, в територия, контролирана от Хамас.

Удар в събота ликвидира Худайфа Хюсеин Абдуллах ал-Хаваджр, боец от елитното подразделение „Нухба" в батальона „Източна Джабалия" на Хамас, съобщи армията. Другите четирима бойци също са били поразени при удара, но състоянието им е неизвестно.

📸 Снимка: Въоръжени членове на Хамас и Ислямски джихад поздравяват хора, събрали се за молитва за Ейд ал-Фитр в град Газа, 20 март 2026 г. (AP/Abdel Kareem Hana)

Египет откри „Октагон“ – команден център, завършен още 2022 г.

🇪🇬🏛️🎖️ Египет откри най-големия си стратегически команден център „Октагон“, в Новата административна столица източно от Кайро, където президентът Абдел Фатах ас-Сиси подписа учредителния акт, вдигна флага на въоръжените сили над осемте кули на комплекса и обяви съоръжението за действащо под съпровода на 11 артилерийски залпа. Церемонията, отразена от Държавна информационна служба на Египет, беше обвързана с годишнината на 30 юни – датата, на която масовите протести през 2013 г. отвориха пътя на ас-Сиси да свали избрания президент Мохамед Морси и да поеме властта.

„В името на великия египетски народ обявяваме Стратегическото командване в Новата административна столица за открито“, заяви ас-Сиси след подписването, описвайки комплекса като „паметник на великия египетски народ“, който въплъщава Египет като „сила за мир и стабилност“ и „държава, способна да посрещне предизвикателствата“. Речта завърши с трикратното „Да живее Египет“. На церемонията присъстваха министър-председателят Мустафа Мадбули, министърът на отбраната Ашраф Салем Захер и началникът на Генералния щаб Ахмед Халифа.

Според описанието на египетските власти и на медии в Персийския залив „Октагон“ не е просто административна сграда, а „нервната система“ за командване и контрол на въоръжените сили – обект, който интегрира планирането на всички родове войски и осигурява постоянна готовност със защитени комуникации и системи за анализ на данни. Комплексът се простира на 92 кв.км.  в 13 зони, с 8 осмоъгълни сгради около 2 централни структури за политическо ръководство и около 4,69 млн кв.метра застроена площ. Осмоъгълникът е представен като символ на силата и на взаимната зависимост между отделните клонове на държавата. Египетски и регионални издания описват центъра като „по-голям от Пентагона“ и „най-големия команден център в света“ – суперлатив, който по разгъната площ е правдоподобен, но не е независимо потвърден и стъпва изцяло на официалния разказ.

Самото съоръжение не е ново. Строежът му започва през 2015 г. – годината, в която на 15 март ас-Сиси обяви проект за Новата административна столица – и приключва структурно около 2022 г. Оттогава министерството на отбраната се насочва към него, а от 2023 г. цели ведомства започват да се местят в пустинния град на 30 км източно от Кайро. Президентът лично следи етапите с редовни инспекции, последната от които през юни 2026 г. Тоест сградата стои завършена от години; онова, което се случи на 4 юли, е формалното ѝ откриване като Стратегическо командване. Церемонията беше насрочена не когато бетонът изсъхна, а когато посланието дотрябва – в деня на годишнината, извела ас-Сиси на власт.

Символиката се опира и на по-далечно минало. Египет наистина е бил силна военна държава: при Гамал Абдел Насер през 50-те и 60-те години Кайро е център на арабския национализъм и претендент за лидерство в арабския свят, преди поражението от Израел в Шестдневната война от 1967 г. да пречупи този проект. Днешният разказ съзнателно се представя като наследник на онази мощ – но между реториката за завръщане и материалната ѝ основа стои същият въпрос за способност срещу образ.

Център за командване и контрол може да подобри способността на един щаб да събира и обменя информация; но нищо в наличните данни не сочи промяна в оперативния замисъл или доктрината на египетската армия – промяна на способност, не на намерение, и то способност, чиято реална стойност проличава едва в реална употреба. На кого е адресиран сигналът личи от самата постановка. Навътре, към местната публика, „Октагон“ материализира „Новата република“ на ас-Сиси и вписва армията в самото сърце на държавната архитектура – буквално и символно. Навън, към региона и към Вашингтон, той рисува Египет като подредена, технологично оборудвана сила. Много вероятно е откриването да е преди всичко акт на легитимация и позициониране, а не белег за нов военен капацитет.

Египет прави това в момент, в който няколко държави в региона демонстрират военно надигане – но надигания от различно естество. Израел отчете рекордни 19,2 млрд долара отбранителен износ за 2025 г. – пета поредна година на ръст – и одобри най-големия си отбранителен бюджет; Саудитска Арабия и Турция също наливат ресурс в отбрана и собствена индустрия. Разликата е показателна: силата на Израел се измерима в износ на въоръжение и рекордни поръчки – реална бойна способност; египетската витрина на 4 юли е инфраструктура и престиж. Двете не са един и същ вид мощ, и слепването им под общото „регионален военен подем“ замъглява повече, отколкото обяснява.

Реалните грижи за сигурността на Египет са конкретни и близки: войната в съседен Судан, нестабилността в Либия, спорът с Етиопия за водите на Нил и ударите на хусите по Червено море, които свиха приходите от Суецкия канал — предизвикателства, на които монументален команден щаб отговаря по-малко, отколкото подсказва мащабът му.

Откриването е послание и към Вашингтон. Египет остава дългогодишен стратегически партньор на САЩ и получател на около 1,3 млрд долара годишна военна помощ, а ас-Сиси поддържа топли лични отношения с администрацията на Тръмп. „Октагон“ е сигнал и в тази посока: способен, стабилен съюзник, който заслужава потока помощ и водещата роля в следвоенното устройство на ивицата Газа, където Кайро е незаменим посредник заради границата с анклава и своя отказ да приеме разселване на палестинци в Синай. Онова, което тези отношения носят на египетския държавен глава, е точно легитимността и подкрепата, които церемонията демонстрира навън.

Същата церемония обаче се разглежда и в обратна посока. Новата столица, чийто военен флагман е „Октагон“, се оценява на около 58 млрд долара, а военните контролират 51% от компанията, която я строи и продава земите ѝ (ACUD) – при почти никаква публична отчетност. Критици като Проектът за демокрация в Близкия изток (POMED), политически експерти и международни издания описват проекта като инструмент за концентрация на икономическа власт в ръцете на армията, финансиран с дълг в години на остра валутна криза и повтарящи се спасителни програми на МВФ – който настояваше точно за свиване на държавните мегапроекти и на икономическата роля на военните. Оттам и сравнението с Нейпидо – столицата, изградена от генералите в Мианмар, за да отдалечат властта от хората.

Четири артилеристки, скрити „от уважение“ при визитата на Нетаняху в Ливан

🇮🇱🇱🇧 Четири военнослужещи жени от артилерийско звено на Израелските отбранителни сили (IDF) са били изведени от сградата, в която са разквартирувани в южен Ливан, малко преди пристигането на премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Израел Кац. Причината – да не бъдат забелязани от войници от ултраортодоксалната бригада „Хашмонаим“, докарани специално за посещението.

Историята беше разказана пред обществената медия Кан от майката на една от жените ден след визитата на 30 юни. Четирите артилеристки, които сами почистили и обезопасили къщата за визитата на премиера, прекарали четири часа в съседна постройка. Дори не им било позволено да се качат на горния етаж, за да не бъдат видени „случайно“ от харедимските войници.

Обяснението, което получили, било, че това се прави „от уважение“ към бойците от „Хашмонаим“. Самата къща обаче не се намирала в района, където е разположена бригадата – нейни военнослужещи били докарани отвън, тъй като организаторите настоявали тя да участва във визитата. Times of Israel тълкува това недвусмислено: премиерът се стреми да представи харедимската бригада като успешен модел в момент, когато коалицията му прокарва законодателство за масово освобождаване на студентите в йешивите от военна служба и е подложена на сериозни критики, включително от собствените си редици.

Заедно с Кац, Нетаняху посети позиции на 91-ва дивизия в т.нар. „зона за сигурност“ – ивицата отвъд границата, която IDF контролира от началото на тазгодишната сухопътна операция срещу Хизбула – подкрепяната от Иран шиитска групировка, чието военно крило е определено за терористична организация от САЩ, ЕС, Израел, Великобритания, Япония и други държави. Пред войниците премиерът повтори основния аргумент за израелското присъствие на ливанска територия:

„Не напускаме южен Ливан, докато заплахата не бъде неутрализирана. Свършихте огромна работа тук – взехме иранската ос и започнахме да я разбиваме“, заяви Нетаняху, цитиран от Jerusalem Post. Той нареди на бойците да действат при всяка установена опасност, без да чакат разрешение: „Ако откриете заплаха за своята сигурност, за живота си, за войниците си – действайте.“

Още през април, при предишно посещение в района, Кац обяви операция „Сребърен плуг“ – кампания за разоръжаване на „Хизбула“. По време на визитата през юни Нетаняху заяви, че няма да се раздели нито с харедимските си партньори, нито с крайнодесните формации – двата стълба на неговата коалиция, чиято стабилност в момента зависи именно от законодателството за военната служба.

„Хашмонаим“ е първата харедимска бригада в историята на IDF. Създадена е в края на 2024 г. и носи името на Хасмонейската династия от епохата на Макавеите. Появата ѝ е резултат както от натиска на войната на няколко фронта, така и от решението на Върховния съд от юни 2024 г., което задължи държавата да започне да призовава студентите от йешивите. Именно това превърна въпроса за харедимската военна служба в централен както за армията, така и за управляващата коалиция.

Концепцията на бригадата е да направи военната служба съвместима с начина на живот на общност, която десетилетия наред остава извън казармата – чрез среда без жени, стриктно спазване на религиозните норми и време за молитва и учение. През февруари 2026 г. Генералният щаб на IDF за първи път кодифицира тези условия в официална заповед, а през март бригадата стъпи за първи път на ливанска територия след участията си в Газа, Сирия и Западния бряг. За кабинета тя е доказателство, че интеграцията на харедимите е възможна и че масовите освобождавания могат да съществуват паралелно с доброволна служба на ограничен брой представители на общността.

Случаят в южен Ливан обаче засегна вече чувствителна тема. През юни религиозни ционистки равини, сред които ръководители на йешивите „хесдер“, чиито възпитаници съчетават военната служба с религиозно обучение, заплашиха да прекратят изпращането на свои ученици в бронетанковите войски заради пилотна програма за жени в танкови екипажи. Подобни призиви отправи и равинът Игал Левинщайн, който насърчи учениците си да избягват елитното разузнавателно подразделение „Сайерет Маткал“ заради смесения му състав, припомня Ynet.

Натискът даде резултат. На 11 юни Haaretz съобщи, че IDF може да се откаже от набирането на жени за танковите части, а началникът на Генералния щаб Еял Замир публично увери, че мъже и жени няма да служат в един и същи танк. В същото време пред самите равини той защити интеграцията на жените с аргумента, че армията „все още има недостиг от хиляди бойци и се нуждае от всеки мъж и от всяка жена в бойния строй, за да изпълнява задачите си“.

Само преди дни 257 действащи и запасни офицерки, сред които шест бригадни генерали, седем полковници и 28 подполковници, изпратиха писмо до Замир, Кац и генералния директор на Министерството на отбраната Амир Барам. Те осъдиха това, което определиха като „антиженска вълна“ в армията. „Извиняването за нашето присъствие приключи“, пишат офицерките. Според тях жените в бойните части „не са предмет на дебат, нито проблем, който трябва да бъде спрян, а оперативен факт и стратегически актив“.

Ден след визитата – на 1 юли – Кнесетът прие на първо четене с 63 срещу 53 гласа основен закон, който обявява изучаването на Тора за основополагаща ценност на Държавата Израел. Именно чрез тази правна конструкция правителството се стреми да защити масовите освобождавания от военна служба там, където обикновените закони многократно бяха отменяни от Върховния съд. Успоредно с това се предлага и защита за вече отклонилите се от повиквателните харедим, които да бъдат освободени от наказателна отговорност.

Паралелно се разглежда и основният законопроект за освобождаването от служба, който предвижда годишни квоти и постепенно увеличаване на набора сред завършилите харедимски училища. Той беше разкритикуван както от правните съветници на правителството, така и на Кнесета. Четирима депутати от управляващото мнозинство, сред които бившият председател на Кнесета Юли Еделщайн, гласуваха против основния закон. Времето за приемането му е ограничено – парламентът е пред разпускане, изборите трябва да се проведат най-късно до 27 октомври, а харедимските партии от месеци обвързват подкрепата си за кабинета със съдбата на законодателството.

Последователността на събитията в южен Ливан е показателна: четирите артилеристки подготвят къщата за посещението, след което са изведени от нея; харедимските войници са докарани от друг район; на следващия ден коалицията гласува закона. Обяснението, че става дума за рутинно съобразяване с религиозните правила, има своето основание – разделянето между мъже и жени е официално заложено в модела на „Хашмонаим“ след заповедта от февруари и е част от компромиса, върху който съществува бригадата.

Този аргумент обаче губи сила извън рамките на самото подразделение. Четирите артилеристки не са навлезли в пространството на „Хашмонаим“ – напротив, военнослужещите от бригадата са били доведени в тяхната база. Така разделението следва политическата сцена, а не реалното разположение на силите. В контекста на последвалото гласуване това прави убедителен извода на Times of Israel, че присъствието на бригадата е било използвано като политически аргумент – живо доказателство, че освобождаването на едни може да върви ръка за ръка с интеграцията на други. Цената на този аргумент платиха четирите жени, които в Ливан са част от бойния състав на армията, но пред камерите се оказаха неудобни.

Оттук нататък посоката ще се измерва с три показателя. Първият е дали армията ще даде официален отговор – към 2 юли нито IDF, нито канцеларията на премиера са коментирали публично разказа на майката. Вторият е съдбата на законопроекта – дали ще премине второ и трето четене преди разпускането на Кнесета, или ще се превърне в основен залог на предстоящата предизборна кампания. Третият е дали подобни случаи ще се повторят при бъдещи съвместни прояви на харедимски и смесени подразделения. Ако това стане, ще означава, че режимът на „Хашмонаим“ постепенно престава да бъде вътрешно правило на една бригада и се превръща в модел за цялата армия – именно срещу това предупреждават 257-те офицерки.

Междувременно аритметиката, с която началникът на Генералния щаб Еял Замир защитава участието на жените в бойните части, остава непроменена: армията изпитва недостиг от хиляди бойци и се нуждае от всеки, който вече носи униформа. Парадоксът е трудно пренебрежим. Докато парламентът обсъжда как да освободи хиляди мъже от военна служба, четири жени, които вече я изпълняват на фронта, бяха помолени да изчезнат от поглед. Не защото не бяха нужни на армията, а защото не бяха нужни на политическия кадър. Войници за войната – но не и за снимката.

Протести в Газа: Нарастващо недоволство срещу Хамас на фона на разруха и корупция.

🇵🇸 Няколко десетки протестиращи се събраха пред болница „Насър“ в Хан Юнис, един от най-големите медицински центрове в ивицата Газа, за да изразят своето недоволство срещу липсата на лечение за многото пострадали от войната между Израел и терористичната групировка Хамас, която контролира палестинската територия.

Във видеа, публикувани в интернет, се чува как демонстрантите говорят гневно срещу властта в палестинския ексклав, оплаквайки се от повсеместната корупция и апатия, като в същото време внимават да няма директно назоваване на критики към Хамас.

„На никого не му пука, дори на Министерство на здравеопазването. Всички те са крадци“, възмущава се мъж с ампутиран крайник, докато друг се твърди, че му е било попречено да потърси медицинска помощ в чужбина. „Не ни дават да напуснем и ще умрем тук, докато крадци фалшифицират медицински доклади и си тръгват с пари. Това не е Израел, а Министерство на здравеопазването и Световна здравна организация“, каза той.

Протестът бележи изключително рядка публична проява на критики към властта в ивицата Газа, където Хамас продължава да контролира районите, в които живеят почти всичките два милиона местни жители.

В петък демонстрантите обявиха, че ще се съберат отново за по-мащабен протест срещу тежките условия в разрушения ексклав – събитие, което според организаторите се очертава да бъде първата значима проява на обществено недоволство срещу Хамас в Газа, от началото на примирието с Израел, въведено през октомври.

От началото на юни анонимни профили в социалните мрежи, действащи под лозунга „Революция на 26 юни“ и очевидно организирани от местни палестинци, призовават жителите на Газа да излязат на улиците, опитвайки се да натрупат масов импулс. Протестът пред болницата беше популяризиран от същите профили, описали го като предшественик на предстоящия митинг днес.

„Този протест не е подкрепен от нито една държава, нито от армията, нито от която и да е милиция. Това са просто хора, които са недоволни от настоящата ситуация и искат да я променят“, отбеляза Хамза ал-Хуаити, бивш жител на Газа, който подкрепя протестите от чужбина.

Не се посочва конкретно време и място за протеста, което предполага както предпазливост от организатора, така и надежди, че продължителните демонстрации ще се разпространят из цялата територия на Газа. Засега не е известни дали днешният протест ще включва по-явни призиви срещу Хамас и дали тълпите наистина ще се появят, особено при наличието на сериозни опасения във връзка с евентуалната реакция на Хамас спрямо прояви на масово недоволство в момент, когато терористичната групировка се опитва да укрепи хватката си.

Протестите срещу Хамас са рядкост в Газа, където тези, които говорят открито, рискуват да бъдат обвинени в сътрудничество с Израел и са изложени на риск от смъртоносно възмездие. Въпреки това те не са нечувани.

Последните големи демонстрации започнаха през март 2025 г. и на всеки няколко дни или седмици изкарваха стотици хора по улиците на различни градове, преди движението да затихне два месеца по-късно. По същото време Хамас омаловажи протестите и ги описа като антивоенни демонстрации.

Сведения от последните дни, идващи от вътрешността на Газа, и разкази на организатори твърдят, че бойци на Хамас вече са започнали тиха подготовка за смазване на планираните протести. Жител от централната част на ивицата, говорил с The Times of Israel при условие за анонимност поради опасения за безопасността си, сподели, че планира да участва в днешния протест, за който е научил от социалните мрежи.

„Това не е нещо ново. Хората протестираха срещу Хамас още преди 7 октомври. Но днес е различно. Живеем във война, разруха и разселване. Много хора искат да излязат и да кажат: Достатъчно война. Хората виждат как земята беше разрушена след години на война – няма живот и те искат да видят промяна“, каза той. 

Съгласно 20-точковия план, подкрепен от Съвета за мир на президента Доналд Тръмп, Хамас трябва да сложи оръжие и да предаде властта на преходна администрация от палестински теократи, което ще проправи място за изтегляне на израелската армия и започване на усилия по реконструкция на анклава, който понесе огромни разрушения по време на боевете.

Тези планове обаче все още не са преминали отвъд първоначалния етап на прекратяване на огъня, тъй като Хамас отказва да предаде оръжията си, наред с други разногласия относно изпълнението на плана. Макар и сериозно пострадала, групировката запази достатъчно сили, за да упражнява контрол над онази част от Газа, от която Израел се изтегли, затвърждавайки властта си чрез екзекуции на опоненти и други лица, които смята за заплаха за управлението си, според множество доклади.

Организирани отвън

На 8 юни във Facebook се появи страница с името „Революцията на 26 юни“, която започна да отправя призиви за демонстрации, без да открои конкретни цели или да посочва кой стои зад инициативата. Оттогава насам тя публикува сведения, които документират тежките лишения, пред които са изправени местните жители, както и видеа с участието на десетки хора, за които се твърди, че живеят в Газа, призоваващи своите съграждани да излязат на улиците в подкрепа на „достоен живот в Газа“.

Някои критикуват Хамас, включително един човек, който поиска „правителство, което да управлява Газа. Стига с хората, които са там сега“.

The Times of Israel научи, че организаторите на протеста включват бивши жители на Газа, които са участвали в протести срещу Хамас в миналото и оттогава са избягали за граница, но поддържат връзка с активисти, които все още са там. Една такава фигура е Абдел Хамид Абдел Ати, който е напуснал Ивицата със семейството си в посока Кайро по време на войната.

В същия ден, когато беше стартирана Facebook страницата за протеста, Абдел започна да споделя на личния си профил идентично съдържание, което зове за демонстрации на 26 юни. Първата му такава публикация се появи две минути преди първия пост в страницата на протеста. Освен това той популяризира протеста пред своите 42 000 последователи в TikTok.

Абдел Ати не е известна фигура в палестинското общество или Газа, но в миналото е използвал социалните мрежи, за да критикува тежките условия за живот. Във видео, публикувано на 8 юни, той критикува Израел: „Дойде времето да кажем своята дума, да излезем на улиците, така че цялата ситуация да се промени и да има ден на ярост – заради палатките, заради разселването, заради окупацията и заради мълчанието на света.“

Ал-Хуаити, който е участвал в протести срещу Хамас през 2019 г. и напуска територията през лятото на 2023 г., заяви, че вижда протеста като средство за оказване на натиск върху Хамас и за изпращане на послание, че настоящата ситуация не може да продължава, тъй като е срещу интересите на палестинците. В същото време, каза той, протестът е насочен и срещу продължаващия израелски контрол върху голяма част от крайбрежната територия.

„Всяко решение трябва да включва изтегляне на Израел и напускане на Хамас, политически и военно. Иначе няма да има решение или реконструкция на Ивицата Газа“, посочи писателят ал-Хуаити, който понастоящем живее в Германия и често коментира събитията в Газа в социалните мрежи.

Протестиращият от централната част на Газа, говорил анонимно, изрази надежда, че протестът ще изпрати послание до света, включително до правителството на Израел, че „хората в Газа не са Хамас“.

Страховете могат да намалят активността

Ал-Хуаити каза пред The Times of Israel, че не вярва Хамас да отговори с насилие срещу протеста, тъй като в голяма степен се въздържаше от това по време на протестите във военно време. „Това е последното нещо, което искат светът да види – какво причиняват на жителите на Газа“, каза той.

През близо двете десетилетия управление Хамас удави в кръв няколко вълни от протести срещу себе си, нито една от които не отслаби значително хватката му над ивицата, нито я накара да промени методите, с които се управлява тя.

През 2017 г. и отново през 2019 г. т.нар. „сили за сигурност“ на Хамас използваха насилие, арести и заплахи, за да потушат краткотрайни вълни от протести, първоначално породени от тежките икономически условия в Газа, но в крайна сметка еволюирали в демонстрации срещу групировката.

За разлика от това, по време на протестите, проведени в рамките на започналата на 7 октомври 2023 г. война, Хамас се въздържаше от открита конфронтация с протестиращите по улиците. Това може да е било опит да се избегне излагането на опасност от израелски удари на силите му или поради загриженост за международния му имидж в период, когато глобалното внимание беше фокусирано именно върху Газа.

По време на войната органите за сигурност на Хамас продължиха да действат зад кулисите, за да потушават инакомислието, включително отрядът „Сам“ и силите „Радаа“. Неотдавнашен доклад на ООН установи, че поне 60 цивилни в Газа са били разстреляни в периода 2024-2025 г. по подозрение в сътрудничество с Израел или заплаха за управлението на Хамас.

Жители на ивицата вътре и извън нея, които разговаряха с The Times of Israel, изразихе мнение, че за момента Хамас изглежда разчита на по-тихи и невидими методи, насочени към отслабване на протестното движение.

Според журналист от Газа, говорил при условие за анонимност поради опасения за безопасността си, Хамас е предупредил местните репортери да не отразяват планираната демонстрация в очевиден опит да я лиши от обществено внимание.

По време на протеста пред болница „Насър“ Facebook страницата „Революция на 26 юни“ публикува кадри, на които може да бъде видян репортер, излъчващ от покрива на близка сграда, но умишлено насочил камерата в друга посока през цялото време, игнорирайки крайно необичайната сцена на броени метри от него.

Журналистът добави, че проповедници в някои джамии в Ивицата са използвали петъчните молитви миналата седмица, за да направят опит да разубедят хората от участие в протести, които критикуват Хамас, описвайки ги като религиозно забранени. Въпреки че не са уточнили изрично планирания протест срещу Хамас, според него „посланието е било ясно“.

„Неофициално хората, които се канят да излязат, се превръщат в обект на заплахи. Не мисля, че това ще бъде силна демонстрация“, каза той.

Ал-Хуаити, който поддържа контакт с жители на Ивицата, каза пред The Times of Israel, че доколкото му е било известно, наскоро Хамас е отправил тайни заплахи към активисти, участващи в инициативата, които остават в Ивицата, както и срещу семействата на активисти, живеещи в чужбина, чиито роднини все още са там.

Според Ал-Хуаити Хамас е заплашил бащата на Абдел Ати в опит да притисне организаторите на протеста, за да отменят планираното събитие.

На този етап Хамас не е давал официално изявление във връзка с призивите към демонстрации. Въпреки това след кампанията за протести започна да циркулира в интернет, говорителят на Хамас Хазем Касем написа във Facebook, че „има хора, които бързат да погребат нашето велико движение, и ще бъдат изненадани да открият движение, което е още по-дълбоко вкоренено сред своя народ и има още по-голямо присъствие“, което беше тълкувано като очевидна препратка към онова, което Хамас вижда като своя трайна обществена подкрепа, в противовес на образа, изграждан от организаторите на протеста.

Журналистът твърди, че условията в Ивицата, включително спорадичните военни операции на Израел, пречат на евентуално мобилизиране на по-широка обществена подкрепа.

Въпреки примирието Израел продължава да извършва спорадични удари срещу терористичната групировка. Контролираното от Хамас Министерство на здравеопазването обяви, че броят на убитите от влизането в сила на примирието през октомври 2025 г. е надхвърлил 1000 души.

„Хората са изтощени. Всеки ден има удари по улиците и пазарите. Казвам на децата да не излизат от вкъщи, а аз излизам само когато е необходимо. Хората се страхуват да излязат на улицата“, каза той.